Лека-полека и предизборните листи се оформят. В един и същи уикенд стана ясна цялата листа на коалицията ГЕРБ-СДС, както и водещите места в тази на „Демократична България“. Въпреки, че заради бушуващия имотен скандал може да ни се стори преди цяла вечност, само преди две седмици беше и плену… конгресът на БСП, в който и те обявиха своя водач. Да започнем по електорален ред:

ГЕРБ-СДС

Както беше написал един колега – „ГЕРБ ни изненадаха с това, че не ни изненадаха“. С други думи възможно най-очакваното се случи – Мария Габриел води листата, след нея се нареждат текущите евродепутати, на шесто място е Александър Йорданов, издигнат от СДС, а на седмо – Лиляна Павлова. Определено това е изключително рисков ход на родна почва. Първо защото сред широките електорални маси Мария Габриел е неразпознаваема, а тези, които все пак я разпознаят едва ли биха гласували за нея. По профил, държание и лоялност прилича на вече потъналата в забрава Меглена Кунева, а откровено конформисткото ѝ държание спрямо структурите на Брюксел, както и спрямо „правата партийна линия“ на ЕНП също не са магнит за избиратели.

Проблематични са позициите ѝ по темите за новата директива за авторското право – като най-пресен пример, а нека да не забравяме, че беше и от подкрепящите Истанбулската конвенция, която на родна почва е широко непопулярна. Посланието, че разчитат на отбора си от миналите избори е последователно и подкрепя тезата, че ГЕРБ-СДС ще разчитат на позитивна кампания и са доволни от свършеното от своите евродепутати. В България това би свършило работа само при сценарии на изключително ниска избирателна активност – по-ниска дори от предишните евроизбори.

Отказът от привличането на по=широк кръг от избиратели (който можеше да се постигне с поставяне на разпознаваемо лице на първо място – спряганият Томислав Дончев, например) може да означава едно от двете неща:

Вариант 1: Неправилна преценка – вече веднъж го видяхме на президентските избори, с издигането на Цецка Цачева, за която на абсолютно цялото народонаселение беше ясно, че ще загуби катастрофално. С цялото ми уважение към професионалните ѝ компетенции, на избори се броят и други  неща.

Вариант 2: Пълна увереност, че коалицията със СДС ще бъде достатъчна. За първи път в над десетгодишната си история ГЕРБ направи предизборна коалиция. Дали от страх, дали от реално следване на инструкциите на Жозеф Дол е друга тема. Фактът е, че СДС се съгласи на коалиция с ГЕРБ – и което е по-важното за партията на Бойко Борисов – СДС не избра „Демократична България“ или някоя (или всички) измежду ВМРО, НФСБ и АТАКА.

Само по себе си „старото синьо“ не носи особена електорална тежест – важен е символът. Избирането на Александър Йорданов, член на Атлантическия съвет също би бил полезен ход от гледна точка на толкова липсващата антируска реторика на ръководните
фигури в ГЕРБ. (С изключение на Цветан Цветанов, но той си има други проблеми в момента). Въпросът пред ГЕРБ е дали това нагледно обединение на ЕНП на родна почва ще е достатъчно да компенсира безличната листа? И дали ще успеят да избегнат пряк дебат между Мария Габриел и Елена Йончева, защото това няма да завърши никак добре за тях. Най-малкото на база политически опит на родна почва.

БСП

Нека се прехвърлим на самото БСП. Единственото ясно там е, че все още няма нищо ясно И че Елена Йончева ще водач. Пред БСП пък стои друг въпрос, който ще определи изборният им резултат – ще бъде ли Сергей Станишев в листата?

Вариант 1: Сергей Станишев е в листата – това подобно на ГЕРБ би демонстрирало някакво поне привидно примирие и обединение. Също така би спомогнало за привличане на избиратели извън твърдата линия на Корнелия Нинова, както и на такива от либералния спектър на лявото. Дори зкуственото създадената активност от надпревара с преференции би имал добър ефект за изборния резултат на столетницата.

Вариант 2: Сергей Станишев НЕ Е в листата – и тук имаме аналогичен пример с ГЕРБ – при който ще се преброи действително и само твърдото ядро на партията. Дори има вероятност да не бъде мобилизирано изцяло. Във всеки случай БСП имат силен водач на листата и трябва да се надяват да има повече и по-популярни предизборни дебати – и то такива в които ще се говори за
вътрешнополитически теми, а не за европейски политики, тъй като там БСП има тежки различия със семейството на ПЕС.

При ДПС положението е ясно – няма особено значение кой ще бъде в листата, те ще вземат, колкото решат, че е прилично. И ще се надяват на бонус от ниска активност или само три партии, които да излъчат евродепутати.

При ВОЛЯ положението е неизвестно, като към момента, само сериозно неточното и повърхностно изследване, правено на ангро от Европейския парламент е посочило, че вкарват депутат. Ако не се случи нещо чрезвичайно, те ще се надяват да няма вътрешни

предсрочни избори, защото политическата им звезда залезе по-бързо, отколкото изгря.

„Демократична България“ направи умен ход с избирането на Радан Кънев за водач. На първо място няма по-подходящ човек, който да оглави коалиция на ДСБ, "Да, България" и „Зелените“ (които вече не се казват така, но това е друга тема). Радан Кънев отразява

идеално позиционирането в политическия спектър на „Демократична България“ както и дългият път, който ДСБ извървя с него начело (или почти начело) за да стигне до него.

За „Коалиция за България“ (АБВ плюс няколко малки леви партии) може да се каже само едно – че това с името беше хитро и нека преминем нататък. „Възраждане“ които бяха изненадата на вътрешните избори имат твърде антисистемен и антиевропейски електорат за да се надяват на нещо повече от пика си (като абсолютна стойност на избирателите, не като процент) от предишните избори. Наскоро се учреди „Консервативно обединение на дясното“ (КОД), партия водена от бившия министър на здравеопазването и още по-бивш зам. председател на ДСБ – Петър Москов. По учредителната декларация можем да съдим, че хората, които търси нямат нищо общо с това, в което се е превърнала бившата му партия. Избирателите му са по-скоро с профил, който би подкрепил патриотите… „ама ако АТАКА не е вътре“.

Може би сте забелязали, че пропуснах „Обединените патриоти“. Ако приемем „патриоти“ на сляпа вяра (нищо, че за част от тях не е сигурно към коя държава изпитват патриотични чувства), то „обединени“ никак не е вярно, особено последните месеци. Сравнително забавен е факта, че хора, които можеха да гледат от първия ред начинът, по който се разпадна предишният коалиционен партньор на ГЕРБ - Реформаторския блок правят….същото. Как се наричаха онези хора, които повтарят едно и също и се надяват на различен резултат? Точно така. Единствената партия от тях, която има дори минимален шанс да вкара евродепутат сама е ВМРО. Дори коалиция с една партия измежду АТАКА и НФСБ гарантира това. При коалиция от трите, може да се мисли и за втори.

Всевъзможни други формати също са възможни – например коалиция на ВМРО, НФСБ и КОД, която би успяла да привлече избиратели дори измежду хора, които доскоро не биха си и помислили да гласуват за формация, която включва Валери Симеонов или Красимир Каракачанов. Най-вероятният сценарии, обаче е ВМРО и АТАКА да се явят самостоятелно, а НФСБ заедно с КОД. Което набързо ще прати и Джамбазки и Москов на скамейката – резервната, не тази на европарламента. А Валери Симеонов – вероятно направо в Бургас.

Всички родни партии направиха една крачка напред, но всъщност се върнаха две назад. Ако не друго поне ще гледаме доста интересен реалити формат. Не, не този с който Волен Сидеров ще си избира кандидати. А този на европейските избори, който ще е далеч по-оспорван и интересен от другите. А цената – цената за нас зрителите ще е далеч по-висока и от най-скъпия SMS. Заради това – гласувайте. За когото и да е.