Един призрак броди над мутроолигархическа неолиберална България. Това е манията за Визия за общественото развитие. Не разбираемите от всички термини като програма, идеи, схващания, възгледи, стратегии и т.н., а непременно „Визия“.
Почти всички, с изключение на крайно десните (бесните) малоформатни партийки и изперкали техни вождове, вече разбират, че преходът е сбъркан, че са нанесени огромни щети на България, че просто вече не може да продължава така. Да, ако развитието на България върви по този път, просто след няколко десетилетия страната ни ще стане демографската пустиня България, територия за населяване на ислямисти. Но почти никой не разкрива главната причина – възприемането и налагането от българските политици на крайния фундаменталистки неолиберален англосаксонски модел на развитие на икономиката. В България има крещяща потребност от същностна промяна, от нов социално-икономически модел на развитие. Не само призиви за борба с т.нар. „Паралелна държава“.
И през 2018 г. като се започна едно визионерство, та свят да ти се завие. Като се почне от БАН, премине се през Визията на БСП (огласена на 21 юли), обединението на Ал. Томов, поредица от идеи, възгледи, предложения на поредица от малки партии, включително и Отечествения съюз и т.н. Те имат различна форма и различно съдържание, различен обем и различна степен на радикалност на идеите за промяна. Появи се от печат и книгата на чл. кор. Иван Ангелов „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 г.“. готви се Визия и на АБВ. В общественото пространство се предлагат множество нови идеи за промяна. Общото във всички тях е неудовлетворението от сегашното състояние на българската икономика, от провежданата социална политика, довели до сигурна и трайна бедности нищета на огромната част от българския народ, довели в най-голяма степен до продължаващата масова емиграция от страната и обезбългаряване на България. Но незначителна част от тези визии предлагат действителна радикална промяна за излизане от неолибералното статукво.
Липсва обаче добре оформена в съдържателно отношение истинска лява социалистическа визия. В предложеният от името на НС на БСП проекта на документ има редица твърде добри неща, особено в социален прочит. Липсва обаче комплексното виждане, основано на утвърдените в световната политическа практика ценности и принципи. Визията в сегашния и вид не е пронизана всеобхватно от социалистическите ценности и принципи. Предлаганите идеи и виждания не са единен цялостен комплекс. Има необвръзка на предлаганите социални мерки с адекватни промени на икономиката и финансите на страната. В същото време редица членове на БСП, партийни общински и районни организации правят рационални предложения за лява социално-икономическа политика. Такива идеи има в районите организации на БСП в София – „Красна поляна“, „Лозенец“ и др. , в някои общински организации в страната, в редица партийни организации и от множество редови социалисти.
Ако политиката е израз на интересите на определена голяма група от хора, то логично е тя да се формира отдолу-нагоре, т.е. в нея да се отразяват мненията и предложенията на низовите организации и членовете и симпатизантите на партията. Това с най-голяма сила се отнася за левите партии. Би трябвало да важи и за БСП, като единствената значима в България партия с ляво мислеща членска маса и симпатизанти. Много преди огласяването на „Визията за България“ в редица организации на БСП имаше множество идеи предложения. Но те не бяха събрани, обобщени, обсъдени от комисията по идеологическите въпроси и положени в основата на Визията. Сега отново се повтаря ситуацията. И отново идеите най-вероятно ще бъдат заметени под килима в кабинета на Др. Стойнев.
Заслужава внимание идеята на Общинската конференция на БСП – „Красна поляна“ Визията да бъде преработена основно и развита под мотото: „Всеки българин заслужава сигурен и достоен живот“. Всички разбират, че подобен документ (визия) е крайно необходим. Главното е в промяната на социално-икономическата ситуация в страната. Не просто стремеж на власт на всяка цена, а власт за решително подобряване на жизненото равнище на хората и чрез него да се минимизират щетите от емиграцията на българи.
Решаването на социалните въпроси и издигането на жизненото равнище не могат да станат без промяна на икономическата политика, без пряк отказа от неолибералното икономическо и социално статукво в България. Много добра е идеята на чл. кор. И. Ангелов за догонващо развитие. Колкото и редица кабинетни икономисти да твърдят, че догонването е невъзможно, поради развитите и на най-развитите, то тя има място. За съжаление България няма ресурси за изпреварващо развитие. Анализът на статистическите данни за социалното положение на хората и за икономическото развитие за равнището на преразпределение на произведеният обществен продукт показват, че в България нищетата и бедността се дължат на деформираната икономическа политика на страната. От една страна работодателите масово и поголовно се стремят да държат трудовите възнаграждения на почти долна мъртва точка, дори ако има как наетите да им работят без пари. От друга страна преразпределението на произведеният БВП е също на долна мъртва точка около 37%, при мераци на финансовия министър да спадне до рекордните за ЕС 32%, при средно преразпределение за страните от ЕС между 45-50%. В същото време данъчната система на България е безкрайно колониално деформирана. Около 75% от данъците са от групата на косвените данъци и такси. И тази част на данъците през последните години под различни форми непрекъснато се увеличава, дори през местните данъци и такси, дори за старите коли на бедните работещи българи и пенсионери. По някои данни от Интернет в държавният бюджет приходът от корпоративните данъци (т.е. данъци на българския „бизнес“) е само 2.5 млрд лева, на наетите работници (данък на физическите лица) е 8.5 млрд лева. Къде е справедливостта? Къде е равенството? Къде е солидарността? А ако прибавим и плащаните предимно от наетите работници ДДС и акцизи, съотношението става драстично. В този ред могат да посочват и други несъответствия с принципите на социалистическата партия. А сегашното най-висше четирилицево ръководство (квадриум: Нинова, Стойнев, Добрев, Гаджева) се правят, че не виждат огромната несправедливост в социално-икономическото развитие на страната. И съвсем естествено тези проблеми липсват в проекта на „Визия за България“. Но за тези диспропорции се говори открито в множество организации на БСП.
За да се излезе от тази ситуация НС на БСП, включително и квадриумът, трябва коренно да промени подхода и методите си на работа. Телевизионните и парламентарни изяви не са достатъчни. То си трябва политика, истинска социалистическа лява политика, а не само и не толкова фризиране на статуквото на неолибералната политика. Във в-к „Дума“ бе публикувано съкратеното становище на социалистите от „Красна поляна“. И там ясно е подчертана необходимостта да се приложат при преработката на визията три главни принципа:
1) Пълно съответствие със принципите, на които се основава социалистическата партия: свобода, равенство, справедливост, солидарност и демокрация;
2) Отпадане на нови идеи и отказ от внедрени неолиберални идеи и практики като: насърчаване на по-дългото оставане на пазара на труда на хората в пенсионна възраст; поемане от държавата на осигурителните вноски (вместо бизнеса) при наемането на работа на родители с малки деца; въвеждане на преференциално ниски или нулеви ставки на данък печалба за икономическите дейности, които са приоритет; махането на тавана на пенсиите; делегираните бюджети в образованието.
3) Реализацията на идеите във Визията да води до постигане на средното европейско равнище в социалната и финансово-бюджетната политика за период до 2025 г.
Към тези три принципа може и следва да се добави и четвърти:
4) В основата на преработката на „Визия за България“ да бъдат предложенията на социалистите и симпатизантите за истинска лява социално-икономическа политика, основаваща се на потребностите и на интересите на хората на наемния труд и на дребния бизнес, т.е. на хората които с личен труд изработват своите доходи, а не печелят от собственост.
Във „Визия за България“ следва кратко и ясно да се разработят няколко групи идеи:
На първо място – идеи и предложения за решаване на главния проблем на българското общество – огромната бедност, ниските доходи и жизнено равнище и като следствие от тях - голяма емиграция, намалена раждаемост и демографска катастрофа.
На второ място за излизането от демографската катастрофа са предложенията за: значимо повишаване на доходите и равнището на живот в България; провеждането на политика, включваща решаването на социалните проблеми на децата, младежите и младите семейства. Значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато и двамата родители или поне единият е с висше образование; безплатно семейно общежитие за студентките-майки (редовно обучение) с деца до 5 г.; създаване на Национален фонд за строителство и поддържане на жилища за млади семейства с две и три деца; отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства за жилище; Мерки за прекратяване на ранното (под 18 г.) встъпване в брак и "раждане от деца на деца".
На трето място са идеите за съществена промяна в пенсионната система като: повишаване на минималната пенсия за осигурителен стаж до равнището на 30% от средната работна заплата; максималният праг на осигуряването да се определя като 10 пъти размера на средната заплата, а максималната пенсия да е до равнището на средната работна заплата за предходната година.
На четвърто място са идеите за осигуряване на достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ и медицински грижа за всеки. В доболничната помощ: да се преоцени положението на личните лекари и прекрати използването им като администратори; да се възстанови статута на бившите поликлиники; да има пряк достъп до лекари-специалисти (без направления); електронни рецепти за лекарствата за хронично болните; премахване на здравните книжки; увеличаване капацитета, качеството и бързината на спешната медицинска помощ; премахването на спекулата и корупцията в търговията с лекарства и лекарствени средства.
На пето мястоса идеите в сферата на образованието, културата и науката. В средното образование основен акцент се поставя върху повишаване на достъпа и равенството в обучението и за културата на децата и младите хора, намаляване на огромното неравенство във възможностите за обучение и за култура между децата на: богати и на бедни родители; от т.нар. елитни училища и обикновените училища. В учебното съдържание приоритетни да са дейностите за развитието на: паметта, мисълта; адаптивност към променящия се живот; съхраняване на националната памет и т.н.
На шесто мястоса идеите за съществените промени в икономиката и финансите на държавата като основа за решаване на главните социални и демографски проблеми. Става дума за:
1). Увеличаване дела на държавната собственост в произведения БВП от под 9% до средното 30 и 40% в ЕС, което ще позволи вливане в държавния бюджет не 10%, а 75% от печалбата на фирмите;
2). Повишаване на ставката на корпоративните данъци от 10% до средното равнище на ЕС на две стъпки: първа на 15%, колкото сега е за ЕТ в България и колкото е в Латвия и Литва и втора - 19-21%, както е в Унгария, Полша, Чехия и Естония (21%), с което ще се намали износът на национален доход и ще се подобри социалната политика;
3). Засилване солидарността и намаляване на неравенството в страната чрез: промяна в облагането на физическите лица чрез необлагаем миниум на доходите на равнището на минималната работна заплата, а максималните ставки да нарастват стръмно и достигнат 30%. Въвеждане на данък богатство (25-30% ДДС за някои луксозни стоки) и повишен годишен данък за дворци, яхти, самолети и др..
4). Непримирима борба: със спекулата в цените на лекарствата, хранителните продукти; намаляване на сивата икономика от 33% на ок. 11% (средното за ЕС), както и на контрабандата, корупцията и измамите с ДДС и криенето на данъци чрез промени в законите.
5). Въвеждане на мораториум върху приватизацията и концесиите на държавна и общинска собственост, природни ресурси и инфраструктурни обекти.
6). Постигане на икономически растеж от 8-9% чрез по-висока производителност на труда, нови технологии и техника, по-високо качеството на труда, дигитализация, по-рационално използване на българските суровини; развитие на кооперативното движение (нов закон); защита на българското производство; засилен митнически, санитарен и др. контрол по границите.
7). Главното за земеделската политика е производство на повече и по-качествена селскостопанска продукция и храни, възобновяване отглеждането на традиционни за България култури, особено на екологично чисти плодове и зеленчуци чрез държавно стимулиране за качествена продукция и засилен контрол;
8). Промяна в изготвянето на бюджета на страната. Прекратяване на заниженото планиране на приходите и раздаване в края на годината средства, по партийно или лично авторитарно решение на "свои" фирми, "свои" общини и свързани политически и икономически лица. В разходите дяловете от БВП да са за: образование и наука 6.0%, култура (1.5-2.0%); здравеопазване (5%), отбрана и сигурност (4.5%).
На седмо мястое решителната промяна във функционирането на държавната власт и институциите: премахване на обвързаността на държавни органи и отделни служители със сенчестия бизнес, политическата обвързаност на служителите със партийни структури и лобизъм; активна защита на националните интереси пред структурите и органите на ЕС и международните организаци; Оптимизиране на администрацията, съкращаване на раздутия щат; засилване на правата и активността на държавните контролни органи и органите на сигурността, осигуряване на действена защита на живота, здравето, труда, дома; прекратяване на практиката на "раздаване" на обществени поръчки на фирми, свързани с политически партии, забрана за участие в търговете на офшорни фирми; осигуряване на по-високи и справедливи трудови възнаграждения и по-добри условия на труд на служителите на полицията, охраната на затворите и съдебните експерти, както и прекратяване на нерегламентираните връзки на служители на МВР с наркопласьори, крадци на автомобили и др., преатестация на всички дознатели, следователи и прокурори; повишаване на качеството на законодателната дейност на Народното събрание, повишаване на качеството и независимостта в работата на следствието, прокуратурата и съда; по-голяма равномерност в развитието на регионите, на свързаността на националната територия чрез държавни инвестиции в инфраструктура. По-голяма самостоятелност на общините чрез повишаване дела на средствата от бюджета за общините от 5-6% от БВП до 10-12% и премахване или намаляване на редица такси.
Преобладаващата част от обсъжданията в БСП вече приключват. Сега на ход е НС на БСП (не квадриума). Ако и този път се повтори ситуацията с предизборната платформа за парламентарните избори, т. идеи за средния и едрия бизнес, вместо идеи и предложения в интерес на хората на наемния труд и дребния бизнес, БСП отново, може би за последен път ще профука своя исторически шанс да направи решителна промяна в развитието на България.Визията трябва да стане кратък и ясен документ, разбираем от всички – за какво и за кого се бори БСП.
