По-малко от 2 месеца остават до срещата на ЕС през октомври, която трябваше да договори сделка по Brexit. Но пропастта между двете страни остава широка. Само преди 7 седмици Тереза Мей предложи плана си от „Чекърс" за бъдещите отношения. Това помогна на британския министър по Brexit Доминик Рааб и на човека на Брюксел Мишел Барние да се договорят миналата седмица за продължаване на преговорите. Последва силна дипломация от Мей и външния ѝ министър Джереми Хънт, целяща да предотврати прекалено твърдо отхвърляне от ЕС на плана от „Чекърс".
Големият проблем е Мей и министрите ѝ да не надценят преговорната си сила. Те бяха тласкани към това от феновете на Brexit, откакто сегашният екологичен министър Майкъл Гроув заяви през 2016 г., че след вот за Brexit Великобритания ще „държи всички карти". Бегъл поглед към преговорите показва, че това е било грешка. Великобритания бавно, но стабилно отстъпи терен на ЕС, а не обратното. Три актуални примера рисуват сходна картина.
Първият засяга нарастващи приказки за Brexit без сделка. Извънредните планове на ЕС и на правителството миналата седмица потвърждават колко разрушително ще е това. Те показват и че кралството ще пострада най-много. Увеличават се предупрежденията срещу излизане без сделка от шофьори на камиони, тръстове от Националната здравна система, доставчици на електроенергия в Северна Ирландия и много други. Хънт бе прав да определи идеята като грешка, за която ще бъде съжалявано от поколения. Но след като получи критики, той се поправи ден по-късно с думите, че имал предвид Великобритания да процъфти, а Европа да пострада.
Това води до втората дипломатическа грешка с използването на заплахата „без сделка" като инструмент за договаряне. Вярно, че нито една от страните не иска подобен резултат. Брюксел обаче знае, че това би било много по-лошо за Великобритания, отколкото за ЕС. Освен това европейските дипломати смятат отхвърлянето на сделката от министрите на Мей за вътрешна употреба.
Третият и свързан с предишните примери са постоянните атаки срещу Брюксел заради идеологическата неотстъпчивост, тласкаща към Brexit без сделка. Министрите харесват тактиката да заобиколят Барние и екипа му, като преговарят пряко с по-прагматични национални правителства. Идеята, че всеки проблем на Лондон с ЕС може да се разреши с призив към Берлин (и Париж), трудно отмира сред британските политици, макар че рядко е сработвала.
Освен това тя пропуска други две ключови точки. Барние действа според насоки за преговори, определени от националните правителства, с които той се консултира и които информира през целия процес. Освен това от ЕС той може най-много да загуби, ако всичко се обърка. Провалени преговори, водещи до Brexit без сделка, тежко ще наранят Барние, който таи надежди да бъде следващият председател на Европейската комисия. Това би трябвало да го направи съюзник, а не враг на британците в намирането на взаимноприемлива сделка.
Това не означава, че няма смисъл да се говори с други шефове на правителства, както ще направи Мей на неформална среща в Залцбург идния месец. И наистина, ако „Чекърс" има някакъв шанс, тя трябва да ги убеди да смекчат препоръките на Барние. Освен това е вярно, че някои страни са по-склонни от други да любезничат с Великобритания. Нейният проблем обаче е, че двете хардлайнерки са Франция и Германия.
Най-добрият начин да се смекчи позицията им е да се подчертае казусът за тясно сътрудничество в сфери извън икономиката, като вътрешната сигурност и отбраната. Това със сигурност не означава да се размахват заплахи за липса на сделка, да се атакува Европейската комисия и да се настоява шумно за ненарушимостта на британските „червени линии".
