Голяма част от Сирия е в руини, но репресивната бюрокрация на Башар Асад си подсвирква. По-рано тази година опозиционен сайт публикува списък на сирийци, търсени от режима. Той е както смайващ по обем – 1,5 млн. души, или 7% от предвоенното население, така и непълен. Джамил Хасан, шефът на разузнаването на ВВС, заявил пред висши служители през юли, че иска да арестува два пъти повече. На 9 август друг представител на режима обяви, че 100 000 сирийци са починали по „неизвестни причини" от 2017 г. насам. Мнозина са били измъчвани до смърт. А европейските политици обсъждат дали да не връщат бежанците обратно в тази кървава тъмница.
Преди 7 г., когато арабите се разбунтуваха срещу автократичните си управници, европейските лидери поеха колективна вина. Десетилетия на отношения с диктаторите не създадоха стабилен и процъфтяващ арабски свят. От сега нататък, обещаха те, демокрацията и човешките права ще бъдат крайъгълният камък на близкоизточната политика на ЕС. Но това благородство бе краткотрайно. Страхувайки се от мигрантите, европейските правителства отново прегърнаха деспотите.
Без политически преход в Сирия ЕС отказва помощ на режима за възстановяване на страната. Някои членки обаче, нетърпеливи да върнат бежанците у дома, все пак искат да го направят. Руски дипломати предложиха да помогнат за репатрирането на мигрантите в замяна на строителни материали и пари. И това привлече известно внимание в европейските столици. „Ще е много трудно да се запази консенсусът по този въпрос", приема дипломат в Брюксел. Политици от Германия и Дания посетиха територии на сирийския режим, за да преценят дали са „безопасни"; антиимигрантската „Алтернатива за Германия" ги приема за такива.
В Либия, където членки на ЕС помогнаха за свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., те сега работят с военачалници за задържането на мигранти. Италия плаща на местни милиции, които ги държат в ужасни условия. Мъченията и изнасилванията са обичайни. Френският президент Еманюел Макрон иска враждуващите либийски фракции да организират избори през декември. Според него те ще стабилизират страната и ще държат мигрантите далеч от френска земя, но по-вероятно е да взривят подкрепяния от ООН преход и да подсилят деспота Халифа Хафтар, който управлява Изтока.
ЕС създаде прецедент през 2016 г., когато поиска от автократичния турски президент Реджеп Ердоган да ограничи броя на мигрантите през Средиземно море. Той получи €6 млрд. помощ и безвизово пътуване в ЕС за някои турци. „Арабските страни видяха тук известна истерия и разбраха, че също могат да изиграят картите си", казва представител на Европейската служба за дейност в чужбина, дипкорпуса на ЕС.
През юни председателят на египетския парламент Али Абдел Аал бе начело на делегация в Брюксел. Правителството му държи хиляди политически затворници и е на трето място в света по арестувани журналисти. Запитан за това, Аал даде смехотворен отговор. Затваряйки повече блогъри и активисти, каза той, би означавало по-малко негативни новини за Египет, тоест повече туристи. Натиснат още повече, той използва познат аргумент. Египет е с население 97 милиона и е само на 220 мили от ЕС. Заплахата е очевидна: ако мислите сирийската бежанска криза за нещо лошо, представете си какво ще стане, ако Египет рухне.
Подобни заплахи са ефективни. ЕС критикува плахо подкрепяното от армията египетско правителство. Великобритания и Франция поканиха президента Абдел Фатах ал Сиси на официални визити. Дори Италия преследва по-близки връзки въпреки смъртта през 2016 г. в Кайро на италиански студент, който вероятно бе убит от полицията. „ЕС се държи като младши партньор, оплаква се египетски активист. – Дори Тръмп е по-твърд към Египет."
Обстоятелствата, които пратиха милиони араби през Средиземно море, още са налице. Населението на Египет е младо, бедно и неспокойно. Днес милициите в Либия могат да са също толкова брутални, колкото бе режимът на Кадафи. А Асад, излишно е да се казва, не е стабилизиращ фактор. ЕС може да успее да върне обратно малко бежанци. Много повече ще дойдат.
