Каспийско море или Каспийско езеро
Неотдавна договорена конвенция приключи с хеджиране на залозите
Какво е Каспийско? От 20 г. Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан, които го заобикалят, спорят дали е езеро, или море. Подобно на много езера, и то не се влива в океан, но прилича на море по размери и дълбочина. Разликата не е само семантична, но има икономическо, военно и политическо значение. Повърхността и коритото на езерата се разпределят поравно между околните държави. Моретата се управляват съгласно Закона на ООН за моретата. Повърхността и коритото се определят близо до брега според дължината на съответната брегова ивица. Когато Иран и СССР бяха единствените страни, граничещи с него, редица двустранни договори го определяха като езеро, което си поделяха поравно. Иран, който има къса брегова ивица, още предпочита тази идея. Казахстан, който има най-дълго крайбрежие, е сред страните, които предпочитат да го наричат Каспийско море.
Каспийският басейн и околният район са богати на въглеводороди, включващи 48 млрд. барела петрол и над 8 трлн. кубически метра газ, сочат данни на Американската администрация за енергийна информация. Крайбрежните държави вече експлоатират запасите близо до бреговете им, където юрисдикцията е еднаква, независимо дали става дума за Каспийско езеро, или Каспийско море. Но редица залежи в южната му част са оспорвани от Азербайджан, Иран и Туркменистан. Освен това Туркменистан, който притежава четвъртите по големина запаси от газ в света, се надява да построи Транскаспийски газопровод за пренос на газ до Европа. Русия отдавна се противопоставя на тръбата. Тя цитира загриженост за околната среда, но може би е много по-мотивирана от желанието да запази пазарното си господство.
На 12 август лидерите на 5-те прикаспийски държави се срещнаха в казахстанския град Актау, за да определят статуса на водоема. Договорената Конвенция за правния статус на Каспийско море е компромисна. Въпреки наименованието тя не го определя нито като езеро, нито като море. Повърхността ще бъде третирана като море, като държавите получават юрисдикция върху 15 морски мили вода от техния бряг и риболовни права върху още 10 мили. Но коритото и доходоносните му залежи не се определят в конкретна форма. Разпределянето на плячката е оставено на страните за договорка на двустранна база. Освен това конвенцията позволява строежа на тръбопроводи, изискващи съгласието само на страните, чиито морски корита пресичат, които са предмет на екологични разпоредби, и забранява на некаспийските държави да разполагат бойни кораби във водата.
Конвенцията е изгодна най-очевидно за Русия в краткосрочен план. Русия си гарантира господството на своя Каспийски флот, от чиито кораби изстреля ракети по мишени в Сирия. Освен това конвенцията е демонстрация на руско-иранското сътрудничество в лицето на американските санкции и позволява на Русия да потвърди връзките си с прикаспийските държави в контекста на надигащото се китайско влияние в региона. Ползите от конвенцията за другите граничещи държави са по-неясни. Казахстан ще се възползва от по-строгата рамка за юрисдикцията над своето петролно находище Кашаган, което обаче вече е в експлоатация. Потвърдена бе възможността за транскаспийски тръби, пренасящи петрол от Казахстан и газ от Туркменистан до Азербайджан, макар че те технически вече бяха възможни съгласно международното право. Не е ясно дали другите прикаспийски страни все още могат да възпрепятстват строежа им въз основа на екологични опасения. Но резолюцията за спорните райони в южната част на водоема си остава уклончива. Иранският президент Хасан Рохани даде да се разбере, че са необходими нови споразумения за разпределяне на коритото в териториални зони. Каспийската повърхност може да е по-близка до море, но съдбата на подпочвеното съдържание си остава тема в развитие.
