Държавният глава заяви, че никой не може по-добре и по-вярно да пренесе във времето спомена за освободителните борби на Тракия и Македония освен потомците на нашите герои, които са посветили живота си на българската национална идея

Вече поставих директно въпроса за компенсациите на тракийските бежанци пред президента на съседна Турция. Това каза президентът Румен Радев в своето слово на историческата местност Петрова нива, където се отбелязва 115-та годишнина от Илинденско- Преображенското въстание, в което смъртта са намерили свидните жертви на Странджа и Тракия.

"Отново над Странджа ехти революционният химн, за да ни припомни славната и трагична 1903 г. Тук на легендарното тракийско гробище нашите предци впериха поглед пред свободата и достойнството, водени от веруюто да дадат своя принос", заяви президентът Радев.

"Тракийските делегати подкрепиха решението в Македония за вдигане на въстание. Когато нашите сънародници в Македония въстават мястото на тракийци беше да бъдат редом с тях. Дейците на 7-ят въстанически окръг ясно осъзнаваха, че 20-дневната свобода на Охридско ще има изключително висока цена, но нямаше сила, която да ги отклони от тяхната вяра в каузата за свобода и единение на отечеството. Погромът на въстанието е кървав – едновременно действаха куршумът, огънят, ножът и бесилката, както пише в летописа Христо Симеонов", каза още в словото си държавният глава.

„Пепелищата на Тракия поглъщат хиляди животи и човешки съдби. Хиляди българи се прощават завинаги с родния си край и са превърнати в бежанци, устремили се към спасение в Свободна България. За това и справедливите ни очаквания са историческата истина да бъде отстоявана и това зависи от всички нас. Вече поставих директно въпроса за компенсациите на тракийските бежанци пред президента на съседна Турция. Ще продължавам да изисквам ясен отговор и при всеки случай, когато историческите факти се пренебрегват или поставят под съмнение“, каза Радев.

Държавният глава заяви, че никой не може по-добре и по-вярно да пренесе във времето спомена за освободителните борби на Тракия и Македония освен потомците на нашите герои, които са посветили живота си на българската национална идея.

„Благодаря ви, че пазите жив спомена и традициите и то не само тук на Петрова нива, а в своето ежедневие и за това, че ги носите дълбоко в сърцата си. Нека бъде светла паметта на всички загинали и напуснали завинаги родния си край в Илинденско-Преображенското въстание. Ние помним и няма да забравим. Вечна слава и поклон“, каза още Радев.

Минути преди словото си държавният глава и върховен главнокомандващ прие почетния строй на представителните роти на Националната гвардейска част и отдаде почит пред паметта на загиналите. 

Съборът на Петрова нива е под почетния патронаж на държавния глава.

На събитието в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание тази вечер присъстваха вицепремиерът Валери Симеонов, председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов, народни представители, общественици, кметове от региона, стотици хора.

На 29 юли 1903 г. в местността "Петрова нива" 300 делегати, воеводи и четници вземат решение за обявяване на Илинденско-Преображенското въстание, което избухва на 6 август. През 1958 г. на поляната, където се е състоял конгресът, е построен паметник в памет на загиналите герои.

През 2003 г., в чест на 100-годишнината от въстанието, е построена църква, наречена "Света Петка". На Петрова нива има и музейна експозиция със снимки, оръжия и документи от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.