Преди месец премиерът Борисов сам разпространи новина, опровергавайки я яростно – че не е купил остров в Гърция. Явно сам си бе пуснал фалшивката, защото в България никой не знаеше за нея, а и мистериозните гръцки сайтове, където първо излязла, не бяха цитирани от никоя медия, преди той сам гръмогласно да опровергае. Това бе класически превантивен пиар, целящ да обезсили следващо, вече не съвсем фейк разкритие. Две седмици по-късно Фейсбук група обяви, че Борисов има скъпа къща в Барселона, в която живее любовницата му манекенка. Сега вече е по-лесно хората да си кажат – то не бе остров, не бе къща – само измишльотини, а премиерът да не се занимава с опровержения или да е съвсем лаконичен в отговорите си на журналистически въпроси.
Не че има нещо лошо разведеният премиер да си има любовница, та ако ще даже и дете от нея. И къща няма лошо да има, и остров дори – стига това да съответства на публично декларираните му доходи. Едва ли обаче някой ще намери пряка или достатъчно убедителна косвена връзка между такъв задграничен имот и името му. Но и това не е толкова важно – важно е внушението. Преди много години, когато Иван Костов беше премиер, половината население в родната на Борисов Банкя и половин „Люлин" бяха убедени, че една новопостроена тогава къща в кв. „Иваняне" е на Костов. Когато си министър-председател, мълвата тежи повече от истината, независимо има ли в нея някаква истина, или хич. Историята с барселонската къща на Борисов се появи за пръв път преди две години и половина в изтеклия в медиите разговор между съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова и адвокат Момчил Модешки. Сега обаче тя оживява в плът и кръв с бащата на манекенката, самата тя, техни дружества и пр. И очевидно не тръгва от журналистическо разследване или невинно гражданско любопитство. Но пък рестартът ѝ е даден и всеки може да я рови и следи изкъсо.
Барселонската завера се появява насред лобистките скандали, разтресли отвътре управляващата коалиция – с горивата, бездимните цигари и приватизационните подаръци за олигарсите. Които сами по себе си не са притеснителни за интегритета на управлението. Всяка партия от коалицията публично защитава даден бизнес или е против него, като огневата линия е в полето на „Патриотите" – Валери Симеонов срещу „Атака" и ВМРО. А ГЕРБ използва последните за мюрета – флагман в битката срещу дребните търговци на горива бе Емил Димитров – Ревизоро, който се води депутат от ВМРО, но в публичните си изяви е личен защитник на премиера, а поправките в приватизационния закон, които облагодетелстват Кирил Домусчиев и Делян Пеевски, бяха внесени от депутата Николай Александров от „Атака" и от Ревизоро.
При тежък лобизъм, когато се защитават или засягат сериозни бизнес интереси, публичните и политическите загуби са гарантирани. При нудисткия за „Патриотите" и по монокини за ГЕРБ лобизъм обаче коалицията може да снеме напрежението, играейки го едновременно власт и опозиция – Валери Симеонов е мека опозиция на Бойко Борисов, а с Волен Сидеров направо са се хванали за гушата. Разбира се, това не е просто театрална игра, а реална игра на финикийски знаци и политически баланси. И управлението може да се разцепи само когато играта престане да бъде с нулев резултат – например Валери Симеонов бъде изхвърлен от коалицията и заменен с Марешки или сам я напусне, за да разшири политическото си влияние сред електората на изпадналата в непробудна дрямка традиционна десница.
Но дори и разцеплението е фаза на съхранение на властта преди срутването. Нужен е пробив отвън да катализира разклащането. Къщата в Барселона, изпреварващото вето на президента Радев върху приватизационните поправки, което безпрецедентно ще бъде уважено от ГЕРБ, и опасността Еврокомисията да ни санкционира за неправомерна държавна помощ при опрощаването на приватизационни задължения на олигарси, са все по-силния убождания, които могат да спукат коалиционния балон. Нудистките лобисти не ги е срам от голотата, страх ги е от изгаряне, още повече че то ще е равномерно.
Веселин Стойнев
