«Основният въпрос, за който трябва да бъде поздравено българското правителство основно е поканата към Македония за членство в НАТО. Това е успех преди всичко за българската балканска политика и политиката на нашето външно министерство», каза след срещата на НАТО в Брюксел министърът на отбраната…

Каракачанов най-после си призна защо на 1 август м.г. подписахме капитулантския договор с Република Македония, с който признахме и “македонския език”, и измислената им история, и коминтерновската македонска нация. – Заради членството на македонистите в НАТО! 

Лидерът на ВМРО най-после си призна защо горещо приветства новото име “Северна Македония”, макар че географският елемент в него е териториална претенция към България. – Заради ударното вкарване на Скопие в НАТО!

Но понеже е гузен, защото добре знае цената на пъкленото си дело, зачертаващо борбата на македонските българи за Македония, той подло приписва това национално предателство на външното министерство и на външната министърка. 

Истината е точно обратната – не МВнР, а Каракачанов е идеологът и авторът на договора с македонистите. Българската дипломация сляпо изпълни позорната заповед на водача на ВМРО, който пък козирува на Брюксел, за да се хареса на новите си господари. Парадоксът е, че брюкселските му шефове не искаха нито да подписваме договор със Скопие, нито да признаваме македонската нация, език и история. Те само държаха да не налагаме вето на членството на Македония в НАТО. 

Каква ирония на съдбата! Не враговете на ВМРО, а наследникът на Тодор Александров и Иван Михайлов вдигна бялото знаме и предаде тяхната кауза на скопските сърбомани.

Нищо ново под слънцето! Така преди шест века български боляри предаваха на османските турци крепостите си срещу шепа злато и васален статут. Така през Възраждането български чорбаджии предаваха на турците непокорните глави, за да спасят своите глави и имането си. Така през 1946-а ОФ-правителството насилствено македонизира Пиринския край, за да угоди на Тито и Сталин…

Каракачанов е поредното име в този списък на националния позор. Но не и последното!