Германия отдавна се смята за мост между Източна и Западна Европа. Бившият чешки външен министър Карел Шварценберг си спомня думите на Хелмут Кол през 90-те, че след като се е обвързала със Запада по време на Студената война, сега страната му трябва да се обвърже с Изтока, за да „не се изхлузи като освободен баласт на кораб". Мисълта на Кол бе, че една Германия, отчуждена от източните си съседи, и по-специално Вишеградската четворка (В-4) – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, би дестабилизирала европейския кораб.
Само че неотдавна отношенията ѝ с тези държави удариха дъно. Отношението вътре в четворката не е еднакво – от Берлин Чехия и Словакия изглеждат по-приятелски настроени, отколкото Унгария и особено Полша. Наложило се е обаче усещането, че групата се отдръпва. „Хората тук виждат, че твърде дълго са смятали Вишеград за даденост", казва Милан Ник от Германския съвет по външни отношения.
Размерите на Германия са част от проблема. В-4 се почувства буквално маргинализирана от решението на Ангела Меркел да държи границите на страната си отворени за бежанците в пика на кризата през 2015 г. Без консултации, смятаха те, канцлерът ги превърна в транзитен коридор за нежелани мигранти, привлечени от обещанието за лек живот в Германия. Раздразнението им се превърна в гняв, когато по-късно тя призова всички членки на ЕС да приемат квота от бежанци.
Икономическата ѝ мощ също е стряскаща. Търговските и инвестиционните потоци на Германия със страните от Вишеградската четворка са по-големи, отколкото с Китай. Това предизвиква както благодарност, така и недоволство. Неотдавна чешкият и словашкият премиер скастриха германските фирми, че плащат на местните си служители по-малко, отколкото на тези в германските заводи. Широко цитиран анализ на френския икономист Тома Пикети показва, че изтичането на печалби от подобни чуждестранни инвестиции във В-4 надхвърля трансферите на ЕС към региона.
Запазващите се спомени от Втората световна война правят „много лесно за авторитарните правителства (от В-4) да експлоатират антигерманските настроения", отбелязва Торстен Бенер от Института за глобална публична политика. Това личи най-ясно в Полша, чието популистко ръководство от партията на Правото и справедливостта (ПиС) постави отново въпроса за военните репарации, прокара „Закон за Холокоста", забраняващ споменаването на полското съучастие в нацистките жестокости и в рекламна кампания използва понятието „германски лагери на смъртта" (вместо нацистките лагери на смъртта) в Полша. Унгарският премиер националист Виктор Орбан подкрепи изграждането на „мемориал за жертвите на германската инвазия" в центъра на Будапеща. Берлин невинаги подпомага собствената си кауза. На 4 май започна строителството на Северен поток-2, газопровода между Русия и Германия, който заобикаля Полша и подклажда историческите ѝ страхове, че е приклещена между двете големи сили.
Напреженията край източната ѝ граница показват и ограниченията пред германската сила. Въпреки цялата си икономическа тежест Берлин не бе способен да накара държавите от В-4 да приемат неколкостотин бежанци. Тези дни Меркел говори повече за контрол над външните европейски граници, отколкото за справяне с бремето на пресичащите ги бежанци – което е сред приоритетите за групата.
Междувременно германските лидери се чувстват неспособни да направят кой знае какво срещу марша на авторитаризма в рамките на ЕС, който е най-силен в Полша и Унгария. „Ако размахаме пръст на Варшава, нещата само ще се влошат", въздъхва официален представител в Берлин, говорейки за полската атака срещу независимите медии и съдебната власт. Подобни съображения обясняват подчертаното нежелание на Меркел да осъди нападките на Орбан срещу неправителствения сектор и флирта му с антисемитизма. Нейните християндемократи са защитен вал срещу призивите за изключване на неговата партия ФИДЕС от Европейската народна партия, обединението на десноцентристите на континента.
Едно от обясненията за тази германска предпазливост е нарастващото присъствие във В-4 на конкурентни влияния. Китай по-специално набляга на инвестициите (като финансира например нова жп линия от Будапеща до Белград). През януари, насред намеците, че ЕС би могъл да отреже финансовите трансфери за Унгария и Полша, Орбан заяви пред бизнес лидери в Берлин:
„Нуждаем се от финансиране за нови пътища и тръбопроводи. Ако ЕС не може да ни го достави, ще го получим от Китай". Два месеца по-късно китайският външен министър Ван И нарече В-4 „най-динамичната сила в ЕС". Правителството му е заинтересувано да финансира полското „Междуморие", план за интегриране на Централна Европа покрай новата ос север – запад, свързваща Балтийско и Адриатическо море. Някои германски политици смятат, че Америка е в същата категория. На 4 юни новият посланик на Доналд Тръмп в Берлин предизвика гняв с думите, че „искам да насърча други консерватори в Европа", очевиден намек за правителствата от В-4.
Германските лидери са разделени по въпроса какво да направят. Някои, особено от бизнеса и Християнсоциалния съюз (ХСС), сестринската консервативна партия на Меркел от Бавария, искат да прикоткат В-4. ХСС дори покани Орбан на партийната си конференция през януари. Други, като бившия германски външен министър Йошка Фишер, смятат, че страната трябва да задълбочи интеграцията си с Франция и да остави В-4 във външен кръг на партньорство. Германското правителство е по-близо до първия полюс, като делегира на ЕС надзора на демократичните норми и възнаграждава чехите и словаците, толерира Орбан и рестартира отношенията с Полша. След като бе преизбрана за канцлер, Меркел посети Варшава веднага след Париж, за да подчертае, че новото сътрудничество с Франция не трябва да маргинализира В-4.
В по-мрачни прогнози германците се страхуват, че нещата могат да се влошат много повече. В. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" неотдавна спекулира относно Polexit, или напускането на ЕС от Полша. Изтекъл в медиите през ноември сценарий на Бундесвера представи отцепването на източните членки на ЕС и присъединяването им към автократичен евразийски блок до 2040 г. И двата варианта не са вероятни, но самите страхове сочат актуалността на убеждението на Кол, че една стабилна Европа изисква Германия да е заобиколена от близки съюзници. Икономическите стени паднаха, но бяха издигнати нови, разделящи различните ценностни системи, които изглеждат невъзможни за събаряне от континенталния „полухегемон".
