Изглежда почти отживелица да се фокусираме върху официалните лица, издигнати на ръководни позиции от китайския президент Си Цзинпин. В края на краищата той е наричан ядро на компартията, кормчия на страната и народен вожд – все прозвища, свързвани с Мао Цзедун. Идеите на Си бяха записани в устава, който трябва да се спазва от всички партийни членове. Държавните медии го отразяват с все по-подмазвачески краски и отделят все по-малко внимание на всички останали.

В телевизионните новини бяха показани делегати на годишната сесия на китайския ерзац парламент, плачещи от радост, когато бе обявено преизбирането на Си за президент. Необичайно войнствената му реч пред парламента на 20 март, в която той предупреди света, че „и педя земя от територията на родината не може да бъде отцепена", бе посрещната възторжено. Но дори неговото еднолично шоу се нуждае от сценични помощници. Той събра нов екип с двама ключови представители, които ще изминат дълъг път, докато бъде определен успехът на управлението му. Единият е известен с интелигентността си, а другият – с безпощадността си.

Си отхвърли няколко политически норми по време на парламентарната сесия. Освен че прекрати ограниченията във времето за собствения си пост, той на практика заличи и неписаната пенсионна възраст за висши служители, за да гарантира връщането в правителството на съюзника си Ван Цишан. Той си спечели страховита репутация през последните 5 г. като шеф на агенцията, водеща безпрецедентно свирепа антикорупционна кампания. Тъй като през юли ще навърши 70 г., миналата година той се оттегли от Постоянния комитет на Политбюро, най-висшия изпълнителен орган в Китай, спазвайки условността. Само че Си го върна в центъра на политиката като вицепрезидент. Ван е първият след 1998 г., който е на този пост, без да е член на Политбюро.

В ръцете на Ван вицепрезидентството ще получи роля със значение в сравнение със сегашните церемониални функции. Очаква се той да поеме отношенията с Америка във време, когато Доналд Тръмп тласка все по-близо САЩ и Китай към търговска война. С годините Ван си спечели прозвището главен пожарникар на Китай поради умелото му справяне с взривоопасни проблеми. През 1999 г. той помогна за предотвратяването на голям банкрут; през 2003 г. ръководеше борбата с избухналия вирус SARS в Пекин; по време на глобалната финансова криза той бе основната връзка с американски представители, изграждайки мрежа от контакти във Вашингтон, които би трябвало да са му полезни в новата роля. Ако е имало някакви съмнения в могъществото на Ван, разпределението на местата по време на парламентарната сесия ги разпръсна. Той седеше веднага до членовете на Постоянния комитет на Политбюро, сякаш е осмият член на 7-членния орган.

Отпечатъкът на Си върху икономическата бюрокрация в Китай също не бе конвенционален. Най-важният служител освен самия президент ще бъде Лю Хъ, политик с меки обноски, издигнал се от относителна неизвестност до доверен икономически съветник на Си. Смята се, че Лю е убедил Си да отделя по-голямо внимание на икономиката, като му е внушил, че ако има крах, той ще бъде помнен с него, а не с някакви положителни постижения. Назначен за един от четиримата вицепремиери, Лю, който има магистратура по публична администрация от Харвард, ще ръководи създадена миналата година комисия за надзор над централната банка и други финансови регулатори. Нормално е някой с такава административна отговорност да е имал опит в управлението на голяма бюрокрация, но Лю е прекарал голяма част от кариерата си в дебрите на системата за държавно планиране.

От Бръшляновата лига до малка ръководна група
През последните 5 г. благодарение на подкрепата на Си той стана много по-известен. Като шеф на партийна „малка ръководна група" за прокарване на икономически реформи той бе архитектът на политиката да се съкрати излишният капацитет на стоманената и въгледобивната индустрия. Макар че критиците протестират, че по-скоро частни, а не държавни фирми са понесли основната тежест от принудителното затваряне на мини и цехове, стратегията проработи, цените се възстановиха и печалбите се покачиха за оцелелите производители. Смята се освен това, че Лю стои зад статия от 2016 г. в партийния ежедневник „Женмин жибао", която призова за по-активна тактика за връщане на икономическите дългове, отколкото му се искаше на премиера.