Хвалбата за ядрените оръжия очевидно се нрави на Владимир Путин. Но Европа трябва да се тревожи повече от застрашителните конвенционални сили, които Русия стабилно струпва, най-вече в Прибалтика.
По повечето показатели НАТО изглежда комфортно пред Русия. САЩ и европейските им съюзници похарчиха през 2015 г. $871 млрд. за отбрана в сравнение с руските $52 млрд. Но както твърди неотдавнашно проучване на RAND Corporation, реалността е доста различна. То установи, че Русия би имала значително местно превъзходство във всеки сблъсък с НАТО до своите граници. Латентната мощ на НАТО, след като бъде включена в действие, би дошла твърде много за Русия. Но в първите фази на един конфликт, поне през първия месец и може би доста по-дълго, Алиансът ще бъде превъзхождан с войски, с оръжия и в обхват.
След руската инвазия в Източна Украйна през 2014 г. НАТО подсили войските си в Прибалтика с т.нар. укрепено изнесено напред присъствие. Към миналото лято тя разполагаше с 4530 войници близо до границата с Русия в 4 бойни групи, водени от Германия (в Литва), Великобритания (в Естония), Канада (в Латвия) и САЩ (в Полша). Но в съответствие със споразумението от 1997 г. между НАТО и Русия, което е анахронизъм, отразяващ по-оптимистична епоха, войските не са постоянно базирани, а са в постоянна ротация.
През последното десетилетие западните и руските сили се различаваха като възможности. Членките на НАТО се пригодиха към операции срещу бунтовници в страни като Афганистан, като се преструктурираха с леки експедиционни корпуси. Русия се концентрира към подсилване на войските си като мобилност и огнева мощ, за да води интензивна битка срещу равностоен противник. Като част от всеобхватните усилия за военна реформа след хаотичното представяне във войната срещу Грузия през 2008 г. Русия направи войската си професионална, прехвърли повечето наборници към втория ешелон, снабди я с модерни тежки оръжия и я закали в чести мащабни учения и бойни действия в Украйна и Сирия.
Това, което тревожи натовските командири, като шефа на британския Генерален щаб ген. Никълъс Картър и американския му колега ген. Марк Мили, е самото количество бойна мощ, която Русия може да съсредоточи за много кратко време в Прибалтика. Според RAND при основните бойни танкове Русия ще превъзхожда НАТО в съотношение 5,9 към 1; при бойните машини на пехотата – с 4,6 към 1; в ракетната артилерия – с 270 към 0. И докато НАТО би имала значително предимство в бойните самолети, ефективността им би била силно ограничена от най-мощната интегрирана ПВО в света.
Руското превъзходство над НАТО, казва Бен Бари от Международния институт за стратегически проучвания, се увеличава от способността ѝ да използва вътрешните си линии на отбрана за ускоряване на скоростта на действие. В контраст НАТО пренебрегна запазването на транспортната си инфраструктура от Студената война. Мостовете не могат да поемат тежестта на танковете и жп системите не са предназначени за камиони с тежко въоръжение.
НАТО може да направи много за подсилване на конвенционалното възпиране. Тя би могла постоянно да разположи сили в Прибалтика с по-голяма огнева мощ; би могла да организира редовни широкомащабни учения за кратко време; би могла да инвестира в укрепването на вътрешните си линии; членките ѝ биха могли да направят повече за покриване на задълженията си по разходите и да използва средства за преструктуриране на сухопътните войски за силно интензивен конфликт.
Спорно е дали НАТО е способна да се фокусира по този начин. Южните ѝ членки повече се притесняват от бежанските вълни; Франция воюва срещу бунт в Сахел; споразумението за новата германска коалиция прехвърли (окаяното) състояние на въоръжените сили към страница 156 от документа от 177 страници. Приоритетите на Путин са доста по-различни.
