Кой е най-добрият начин да вбесиш един европейски дипломат? (Това не е началото на виц.) Може да предложите неговото или нейното правителство да плаща повече в бюджета на ЕС или да отстъпи пред диктата на Брюксел и да приеме повече бежанци. Призивът за по-бързо съкращаване на дефицитите в националните бюджети тормози някои страни; натискът за повече разходи за отбрана дразни други. Но поне миналата седмица най-сигурният метод да вбесиш докрай дипломатическия корпус в Брюксел бе да произнесеш думата Spitzenkandidaten. Тя се стоварва там като проклятие.
Тази стряскащо звучаща немска дума се превежда като „топкандидати" и се отнася до метода за избор на председател на Европейската комисия – може би поста с най-голяма власт под брюкселския небосвод. Действа се така. Преди изборите за Европейски парламент (ЕП) политическите фракции в него – представители на националните партии в членките на ЕС – номинират по един кандидат за този пост. Те се съгласяват да изберат само един от тези кандидати, който е от партията, с мнозинство в парламента. Системата бе приложена хаотично за пръв път през 2014 г. След спорове с някои национални лидери, по-специално с тогавашния британски премиер Дейвид Камерън, дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която спечели най-много евродепутатски места, уреди на председателския пост своя кандидат Жан-Клод Юнкер. Сега парламентът се мъчи да повтори номера догодина при изборите за ЕП.
Защо проблемът е толкова спорен? Според привържениците му този процес намалява демократичния дефицит на ЕС, като прехвърля на избирателите непреки правомощия да изберат председателя на комисията. Тенденцията при европейските избори е да се фокусират върху националните проблеми и не вълнуват особено гласоподавателите (избирателната активност през 2014 г. бе 43%). Топкандидатите са стъпка към превръщането на вота в нещо, заслужаващо името си. Според критиците, включващи повечето европейски лидери, цялата работа е незаконно заграбване на власт от парламента, което подкопава избраните от народа правителства и вероятно нарушава европейските закони. А и това причинява оредяване на редиците на кандидатите за председателския пост, тъй като действащите правителствени ръководители няма да рискуват загуба на авторитет, като декларират интерес към поста 6 месеца преди изборите.
Лидерите се позовават на правилата на ЕС, които им дават правото да предлагат на парламента кандидати за председател на ЕК. Това означаваше пазарлъци между правителствените ръководители при затворени врати, гарантиращи, че националните правителства си запазват контрола над брюкселската машинария. Парламентът обаче на свой ред отбелязва, че именно правилата му дават финалното право на одобрение. На срещата на върха на 27-те (без Великобритания) на 23 февруари лидерите оспориха монопола на Европарламента върху избора на председател на ЕК.
А от какво значение е всичко това? Първо, изостря се напрежението относно двете роли на комисията (тя е нещо като хибрид между изпълнителна власт и гражданска служба). Юнкер обича да се хвали, че неговата е „политическа комисия". Германия и други членки виждат очевидно противоречие между това твърдение и предполагаемо безпристрастната роля на комисията в контрола над бюджетите, единния пазар и правилата за държавната помощ. Нито германският канцлер Ангела Меркел, нито френският президент Еманюел Макрон харесват системата на Spitzenkandidaten (макар че Меркел я приема). Комисията ще стане импотентна, ако загуби доверието на двете най-важни членки на ЕС.
Кампанията през 2014 г. бе твърде прибързана, за да се проявят истинските политически различия между Юнкер и германския социалдемократ Мартин Шулц (който е сериен губещ на избори). Но следващата година може да е по-оживено. Какво ще стане, ако даден Spitzenkandidat спечели с програма да скъса фискалните правила? Опасенията от политизирането на комисията бяха подсилени от решението на Юнкер миналата седмица да назначи интриганта Мартин Селмайер, шефа на неговата канцелария, за генерален секретар на Европейската комисия: влиятелен бюрократичен пост за един разколник.
Макрон срещу върхушката
Меркел, чийто Християндемократически съюз е най-големият член на ЕНП, не изглежда готова за битка. Но за Макрон партиите в Европейския парламент са толкова узрели за разрушение, колкото и онези, които той разби в родината си миналата година. Предполага се, че ЕНП, отбелязва той язвително, е крепостта на европейската християндемокрация, но тя дава място на езичници като Силвио Берлускони и Виктор Орбан. (Същото се отнася и до групата на АЛДЕ, която обединява еврофедералисти със заклети скептици, но флиртува с италианското антисистемно „Движение „5 звезди".) Тези групи, смята той, деформират политическите течения в Европа, вместо да ги канализират. Като затягат хватката си върху машинарията на ЕС, Spitzenkandidaten подкопават европейската демокрация. И Макрон многозначително отказа да присъедини своята партия „Републиката, напред!" към която и да е от фракциите в Европарламента.
За някои тези аргументи са достатъчни, за да се отхвърли цялата идея и да се извърши обратен завой към мистериозните методи от миналото. Но целта на Макрон е различна. Ако искате истински европейски избори, смята той, отидете докрай. Нека се очертаят избирателни райони в цяла Европа, така че гласоподавателите в Португалия да избират измежду същите кандидати, както тези в Литва. Кандидатите за председателския пост в комисията биха могли да оглавят тези листи, вместо да бъдат избирани по непрозрачен начин от безсмислени политически фракции.
Мнозина ще скочат срещу подобна радикална промяна. Предложението за „транснационални листи" на Макрон бе отхвърлено от самия Европейски парламент преди две седмици. Но идеите му се отличават със съдържателност. Spitzenkandidaten са рехава форма на демокрацията в ЕС, маргарин по брюкселски в сравнение с пълноценното европейско масло на Макрон. Но както и през 2014 г., когато правителствата проспаха маневрите на Европарламента, малка е вероятността неговият, напълно по европейски преврат, да бъде осуетен догодина. „Накрая може да се наложи да го приемем по един или друг начин", въздъхва един дипломат.