Отмина тихо подготвяното, но впоследствие шумно коментирано посещение на първата в историята наша правителствена делегация в Кралство Саудитска Арабия. Изненаданите журналисти по инерция предрекоха огромни сделки в областта на отбраната и въоръженията. Съвсем нормално е, защото тази страна подписва такива вече по навик с всеки, който реши да отиде там, като се започне от $110 млрд. с Доналд Тръмп и се стигне до последната за $22 млрд. със заклеймяваната преди години като враг Русия.
Такова нещо обаче при нас не се случи. Министърът на отбраната заяви, че не е водил такива преговори. Той е присъствал в делегацията като вицепремиер по въпросите на сигурността и обществения ред и затова се е срещал с министъра на вътрешните работи Абдулазис бин Сауд бин Наиф. Срещнали са се, за да подготвят меморандум за сътрудничество в сферата на сигурността и обмен на информация в борбата с тероризма. Значи в областта на военната ни промишленост няма да има това, което Доналд Тръмп нарече „много, много добра сделка".
Негативно влияние оказа и гласуваната точно по същото време от Европейския парламент резолюция за ограничаване на военното сътрудничество и продажбата на оръжие на Саудитска Арабия. Всъщност да са мислили организаторите на посещението, защото тази резолюция не се подготвя за един ден и не е нито първата, нито е изненадваща.
Да оставим оръжието, да погледнем икономиката, където Саудитска Арабия инвестира огромни средства, основно в земеделието на Украйна, Египет, Пакистан. Тук на това първо, историческо, основополагащо посещение България е представена на ниво икономически зам.-министър (Александър Манолев). Подписва се меморандум за разкриване на служба по търговско-икономическите въпроси в състава на българското посолство, което ще бъде отворено в близкото бъдеще. За всички бъдещи и безспорно добри намерения в областта на инфраструктурните проекти, транспорта, индустрията, инвестициите в туризма, нефтената индустрия Кралство Саудитска Арабия обаче ще изисква държавни гаранции. Защото в тази страна де факто няма същински държавен бюджет. Той е хазната на краля и от нея той разпределя инвестициите в различните области. Точно поради това и се настоява за държавни гаранции, все пак това си е неговата хазна.
У нас „държавни гаранции" има страховит и неприемлив за властта характер. Присъствието в делегацията на Валентин Златев, генерален директор на „Лукойл България", на пръв поглед създава асоциацията за „петролна сделка", но на втори става ясно, че и там не можем да очакваме чудеса. „Нефтохим Бургас" е частна руска собственост и едва ли ще се съгласи да купува саудитски петрол, за който предприятието не е съвсем пригодно, и то без дискаунта, осигурен от руския му доставчик. Също така изобщо не е ясна и ползата от това за нашата страна.
За кого е основната полза от визитата обаче, става по-ясно, ако обърнем посещението и го погледнем от гледна точка на домакините. А там се виждат съвършено други измерения, главно външнополитически. България за първи, а според думите на съорганизатора на визитата Симеон Сакскобургготски, изречени дни преди нея – и последен – път, ще бъде председател на Съвета на ЕС. Това стечение на обстоятелствата извежда страната ни за шест месеца под прожекторите на политическата сцена. Всеки български министър ще председателства срещите на останалите 27 министри по ресора си, което му дава възможност за сондиране на мнения и формиране на общи позиции. Министър-председателят ще има директен и пряк достъп до всички европейски лидери, без изрична покана, а страната ни – право на инициативи.
Саудитска Арабия пък има проблем с диалога си с Европейския съюз. Резолюцията срещу кралството беше приета от ЕП с впечатляващо мнозинство от 539 гласа, със само 13 против, което е показателно за настроенията в Европа. Новият коронован принц и бъдещ наследник на трона – Мохамед бин Салман, който беше основният домакин на нашата делегация, е подел война на живот и смърт със своите братовчеди и след извършените арести, самоубийства и даже мъчения връщане назад няма да има. Нашето председателство ще съвпадне с кардиналната промяна в страната, а много вероятно и с неговата коронация. За да мине всичко гладко и да получи международно признание, където позицията на ЕС е основна, на младия крал ще му трябва съюзник, макар и ситуационен, който да е наясно с дневния ред в Европа и да може да осъществява директни контакти и обсъжда предложения наведнъж с всички. За тази роля в момента България е най-подходяща, а как да я изпълнява страната ни без посолство в Рияд и без премиерът и престолонаследникът лично да си разменят телефоните?!
Димитър Гърдев