Съдебното дело на известната журналистка и вече депутатка срещу премиера е важен знак за цялото ни потиснато от безперспективност общество – че все пак да, може, отговор има и той е в твърдото противопоставяне срещу антиморала и в стриктното придържане към правните и човешките норми

Делото на Елена Йончева срещу Бойко Борисов е прецедент. За първи път журналист търси правата си в съда, за да защити авторитета и доброто си име от нападките не просто на политик, а на премиер. Йончева заведе това дело, след като по време на предизборната кампания през март т.г. Борисов я атакува с обвинения, че държавата била плащала „милиони” за нейните документални филми.

Още тогава известната журналистка реагира остро и отхвърли обвиненията като клевета, а лидерът на ГЕРБ побърза да обвие приказките си в тайнственост, внушавайки, че „милионите” били дадени по линия на спецслужбите. И понеже всичко било класифицирана информация, нямало как да се разкриват подробности.

В свои интервюта Йончева изрази изумление от подобен обрат и заяви, че няма никаква представа за какво говори Борисов и че очаква той да даде наложителните обяснения.

Не е ясно какви филми са се въртели в главата му, но ако е разчитал с тези инсинуации да подрони реномето на журналистката, излъчена за депутат от опонираща му политическа сила, а нататък всичко да се размие в познатата ни медийна каша и да се забрави, този път не е познал.

Делото на Йончева срещу Борисов стартира и вече стигна до второ заседание, на което бяха разпитани призованите от адвокатите на ищцата и на ответника свидетели. И понеже стана ясно, че извадените документи и свидетелските показания не показват нередности във финансирането на журналистическата работа на Йончева, премиерската защита се втурна отново да разработва „разузнаваческата” версия. Адвокат Марин Марковски настоя пред съдия Иво Вътев следващото съдебно заседание да бъде закрито и на него да бъдат призовани като свидетели на ответника двама служители на разузнаването, които щели да разкажат как въпросните „милиони” били платени от тяхното ведомство. Адвокатът дословно повтори тезата на Борисов от март – че не може да разкрие повече подробности, за да аргументира искането си, тъй като ставало дума за класифицирана информация и държавна тайна.

Въпреки двукратното настояване на Марковски обаче, съдията не откликна и отказа да се призовават нови свидетели. Защото процесуалните срокове за такова искане са изтекли и защото не са се появили нови факти или обстоятелства, които да го налагат. И още – защото всяко бюджетно плащане, ако такова наистина е имало място, би трябвало да е подплатено с надлежни финансови документи и защитата би трябвало да ги предостави.

Това все пак не спря Марковски да продължи да спекулира по „разузнаваческата” тема и да заяви, че така или иначе ще депозира искова молба за допускане на желаните от него „тайни” свидетели. В това направление очевидно тепърва ще се форсират усилията на премиерската защита.

Адвокатът на Борисов направи още една удивителна заявка. Той поиска (и съдията прие) вещо лице да извърши експертиза на широко тиражираните в медиите записи с обвиненията на неговия довереник срещу Йончева, изречени публично на предизборна проява в Бургас. Защото, видите ли, било възможно записите да са манипулирани и монтирани, а вождът на ГЕРБ да не е казвал нищо подобно…

Същевременно според Марковски нямало противоречие в стремежа да се докаже, че хем Борисов не е произнасял думите за „милионите” и записите с тях са фалшиви, хем тези думи са достоверни и наистина има платени държавни „милиони” за филм на Йончева…

Присъствалите на това състояло се на 5 декември съдебно заседание добиха от ходовете на премиерската защита усещане за шизофреничност и абсурдизъм. И за витаеща сякаш във въздуха убеденост, че независимо от всички несъответствия коловозът е предначертан. Той обаче доста ненадейно беше преграден от посочените вече съвсем обективни, безстрастно изразени и стриктно следвани правни аргументи на съдията.

Бях там като един от четиримата свидетели, призовани от адвоката на Елена Йончева – заедно с колегите журналисти Виза Недалкова и Иван Гарелов, както и с д-р Емил Райнов. Всички изтъкнахме високите журналистически професионализъм и етика на Елена и изразихме мнение, че е недопустимо лице на ръководна държавна позиция като Борисов да атакува без доказателства авторитета на журналист и да му нанася такива морални щети, тъй като това е атака по цялата ни журналистика и по фундамента на демократичното общество.

А д-р Райнов подчерта още нещо съществено – че Елена Йончева е изпитала „омерзение и отчаяние” от хвърлените срещу нея премиерски обвинения и че те са подействали на психиката ѝ дори по-зле, отколкото интервютата ѝ с терористи…

Надеждата демокрацията в България все още да е стабилна, а правните механизми да са коректни и работещи, поражда очаквания и пожелания, че делото, чието следващо заседание е насрочено за 6 февруари, може да се развие по единствения логичен и правилен начин – Борисов да бъде принуден да понесе отговорността за с нищо неподплатените си обвинения. Такъв изход би бил важен знак за цялото ни потиснато от безперспективност общество – че все пак да, може, отговор има и той е в твърдото противопоставяне на безочието, подмяната и агресията. В стриктното придържане към правните и човешките норми.

Елена Йончева формулира „рецептата” си съвсем ясно и просто, още когато заведе това дело срещу сякаш всесилния ББ. Тя написа тогава в своя профил във Фейсбук: „Вярвам, че това е битка срещу тези, които смятат, че могат да продължават безнаказано да клеветят, да лъжат, да заплашват. Това е битка за повече честност и морал. Вярвам, че нашето общество се нуждае от лидери с достойнство. Те трябва да носят отговорност за своите думи и дела“