Васил Тончев, директор на агенция „Сова Харис“: Не прогнозирам експертен кабинет


Васил Тончев е роден на 17 февруари 1955 г. в София. Завършил е философия с профил социология в СУ „Климент Охридски”. Работил е като психотерапевт, бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, след това в Националния център за изследване на общественото мнение като научен секретар. После създава собствена агенция „Сова-5”, която след това придобива и търговската марка „Харис”. Семеен, с три деца.

- Г-н Тончев, коя според вас е голямата изненада на изборите за Европейски парламент у нас?
- Две са големите изненади според мен. Това е добрият резултат на НДСВ и резултатът на ПП „Лидер“. Според предварителните прогнози очакваната подкрепа за тези две партии беше доста по-ниска от това, което реално се получи.

- В изборната нощ лидерът на ДПС Ахмед Доган предположи, че при това разпределение на партиите е възможно след вота за национален парламент да има правителство само за около една година. Възможен ли е вариантът експертен кабинет?
- Не, поне на първо време не очаквам такъв вариант. Две са най-вероятните възможности. Едната е да се сформира дясноцентристка коалиция, като, разбира се, първо трябва да видим резултатите от изборите за национален парламент. Вторият вариант е да се направи широка коалиция. Видно е, че дори и с един депутат да имат повече ГЕРБ и десните, те ще са длъжни да направят комбина, защото такава е волята на избирателите. Въпросът е колко ще бъде устойчива тази конфигурация и как ще се развият нещата в бъдеще. Това вече ще го покаже конкретната ситуация, но чак да се стигне до експертно правителство, не очаквам. Ако не се изгради устойчиво мнозинство, партиите ще търсят широка коалиция.

- Определихте НДСВ като изненада. Ще може ли тази партия да запази добрия си резултат и на изборите за национален парламент и съответно да играе ключова роля в управлението на страната?
- Щом НДСВ са постигнали веднъж този резултат, би трябвало да успеят да го постигнат и втори път, а ако им се наложи да търсят партньори, това ще е в дясната половина на политическото пространство.

- Очакван ли е резултатът на Синята коалиция, която беше раздирана от вътрешни противоречия, съдебни дела, а регистрацията й за изборите се превърна в цяла сага?
- Резултатът на Синята коалиция беше съвсем очакван, той е напълно според възможностите на партиите в нея. В някои отношения Синята коалиция беше превърната в жертва преди изборите. На базата на това се получи една висока мотивация на техния електорат, за което и получиха отличен резултат. Националните избори традиционно са с по-висока избирателна активност, затова е възможно сините да мотивират още избиратели и да регистрират по-добър резултат.

- БСП е втора политическа сила след ГЕРБ, но разликата между двете партии не е много голяма. Имат ли основания социалистите за оптимизъм на националния вот?
- Разликата с ГЕРБ е под 10%, а резултатът на БСП е доста приличен. Дори ако направим сравнение с изборите от 2007 г., социалистите са увеличили подкрепата за себе си. БСП е една партия, която излиза от управленски мандат и същевременно увеличава изборните си резултати, а това означава, че тя е в много добра кондиция. Простичко казано, тази партия получава добра оценка от избирателите за мандата, от който излиза. Така че е съвсем нормално социалистите да бъдат доволни от този резултат.

- БСП традиционно разполага с добре мотивиран електорат, възможно ли е според вас партията да мобилизира допълнително сили за националния вот?
- Електоратът не се състои от войници, за да бъдат мобилизирани, хората трябва да бъдат убеждавани, а БСП определено може да разчита на собствените си сили. Резултатът в момента определено не е таванът на левицата и това е безспорно. На следващите избори пред урните ще се появят поне 1 млн. и 300 хиляди души повече, отколкото на евровота. Това са 1,3 млн избиратели повече и значителна част от тях ще гласуват за БСП, в което няма никакво съмнение. Така че партията ще увеличи подкрепата си. Проблемът на БСП не е в мотивирането на собствения им електорат, а в намирането на партньори. Да погледнем и партньорите им от Тройната коалиция – НДСВ е дясна партия, а срещу ДПС има много сериозни настроения в обществото, тъй като вече два мандата са във властта. Това действително предизвиква негативни настроения сред много хора, защото е нормално една партия да бъде във властта, след това да излиза в опозиция и пак да се връща. Именно това предизвика нагласата в голяма част от обществото, че на ДПС му е дошъл редът да излезе в опозиция. Затова проблемът на БСП е в намирането на съюзници. Според мен в следващия парламент Тройната коалиция няма да съществува, или ако отново се осъществи, това ще дълбока неудача. Но не мисля, че това е възможно.

- Как тогава виждате бъдещите конфигурации в националния парламент? Възможно ли е все пак „Атака“ да се присъедини към евентуален съюз между ГЕРБ и Синята коалиция?
- „Атака“ е неприемлив вариант за съюзник както за ГЕРБ и десните, така и за БСП, тъй като не отговаря на европейските критерии. Конкретно по въпроса „Атака“ не става за коалиционен партньор на ГЕРБ, защото не отговаря на изискванията към партиите, които са членки на Европейската народна партия (ЕНП). Но очевидно е възможно да се върви натам, че с подкрепата на депутати от „Атака“ да се направи дясноцентристко мнозинство в следващия парламент. И мисля, че това ще бъде направено, като, разбира се, трябва да изчакаме резултатите, за да видим колко устойчиво ще бъде това дясноцентристко мнозинство. Ако мнозинството е нестабилно и ако в същото време то не се радва на силна социална подкрепа, има голяма вероятност то да не издържи дълго и тогава ще се наложи сериозно прегрупиране в следващото Народно събрание.

- Какви бяха грешките, които допуснаха партиите в тази предизборна кампания? Лидерите на формациите с най-голяма електорална подкрепа, например, Бойко Борисов и Сергей Станишев, взаимно се обвиняват в правене на черен пиар...
- Вижте, черен пиар нямаше. Това понятие е много ясно дефинирано. Черен пиар има тогава, когато има „орезиляващи“ факти и когато те се разпространяват от анонимни източници. А ние станахме свидетели просто на негативна кампания, която, подчертавам, се води от много дълго време. Тази негативна кампания се прегърна и от двете страни. Това е доста нелицеприятно както за нас като експерти, така и за избирателите като цяло. Но какво да се прави, такава е реалността. Лошото е, че кампанията беше насочена главно към собствените избиратели. Всички заложиха на този модел и затова нито една от политическите сили не успя да надхвърли собствените си сили и да спечели избиратели с други нагласи или от така наречените колебаещи се. От негласуващите поне 10-15% биха могли да бъдат спечелени и в своите политически кампании партиите би трябвало да се борят за тях.

- Ще се поучат ли партиите от грешките си в еврокампанията, или оставащото време до националните избори е твърде кратко?
- Мисля, че е възможно да се поучат. Още днес европейските избори са забравени и в централите вече мислят за парламентарния вот.

- Кой беше големият губещ и кой – големият победител на тези избори?
- На пръв поглед големите губещи са партиите, които бяха на ръба, но не успяха да излъчат свой евродепутат. На ПП ЛИДЕР например не й достигнаха буквално няколко десети, за да изпрати депутат. В същото време тя показа и много добър старт, 140 000 гласа за млада партия е отличен резултат. Затова и ЛИДЕР, и РЗС са по-скоро печелещи, отколкото губещи партии. Същото се отнася за всички партии, които според проучванията бяха около бариерата. И НДСВ, и Синята коалиция имат основания да се чувстват като победители. А големите губещи са големите партии – ГЕРБ и БСП, защото те относително намалиха своята тежест в политическия живот.

Станете почитател на Класа