Когато в Гърция стане земетресение, трусът се усеща в целия регион, но най-силно в Македония, преди всичко заради нерешения проблем между двете страни - спора за името. Във време на задълбочаваща се дългова криза в Гърция, макар в Македония да се очакват изключително икономически усложнения от тамошното положение, не са изключени и политическите усложнения.Македонски политици и икономисти анализират как гръцкото "не" на референдума може да се отрази на Македония.

Университетският професор но икономика Зоран Ивановски смята, че целта на гръцкото правителство е била да покаже с референдума, че има доверието на избирателите срещу плана на тройката и че то ще използва резултатите в по-нататъшните преговори. Това потвърди и гръцкият премиер, който още вечерта на референдума обяви, че ще седне на масата за преговори с европейските кредитори, за да се намери решение за ликвидността на банките и за гръцкия дълг.

"Досегашната политика на ограничения и икономии не само че се отрази на страната и социалното положение на гръцките граждани, но и доведе до драматичен спад на БВП и увеличение на безработицата. Макар гръцкото правителство да отрича, ако няма договор с кредиторите е ясно, че резултатите от референдума ще бъдат използвани като подкрепа за връщането на драхмата, което при такива условия може да бъде единствено решение за Гърция.

Без договор гръцките банки ще бъдат "осъдени" на фалит и оттук произлиза посланието, че ако няма договор, драхмата е алтернатива. Очаквам обаче тройката да приеме част от посланието на референдума и че ще бъде договорен нов пакет, за да стане възможно обслужването на огромния гръцки дълг", прогнозира Ивановски.

По отношение на възможните усложнения за Македония от гръцката криза той посочва първите реални опасности.

"Ключов въпрос е оцеляването на гръцките банки. Ако фалират банките-майки, според закона в срок от две до три години трябва да бъдат продадени и дъщерните банки. Ако състоянието на банките в Гърция се влоши, не само банките ще бъдат предоставени за продан, а и други гръцки инвестиции в Македония. Това са първите конкретни опасности", казва Ивановски.

Те обаче не са единствените. Бившият премиер Владо Бучковски смята, че влошаването на положението в Гърция ще се отрази на икономическите отношения с Македония в по-широк план.

"През първата четвърт на тази година имаме износ /в Гърция/ на стойност 55 американски долара и внос на стойност 150 долара. "Стопанска" банка и "Алфа"банка са дъщерни на гръцки банки.

Най-голямата инвестиция в инфраструктурата, автомагистралата Демир Капия - Смоквица, се изпълнява от гръцката фирма "Актор", а десетки хиляди македонци всяка година почиват в Гърция. Проблемите с Гърция тепърва предстоят. Дългът от 339 милиарда евро е фантастично голям", казва Бучковски.

За разлика от усложненията в икономическите отношения Бучковски смята, че в политическо отношение ситуацията е много по-благоприятна.

"Резултатите от гръцкия референдум затвърдиха позициите на Ципрас. Той сега има психологическо предимство в бъдещите преговори с тройката. Не вярвам Гърция да бъде извадена от еврозоната, тъй като това би било прекалено рискован ход за европейските десни политици, които подцениха крайнолевия Ципрас.

По отношение на евентуални политически отражения, след окуражителното посещение на гръцкия външен министър Никос Кодзиас и мерките за изграждане на доверие, около разногласията за конституционното ни име, не очаквам по-сериозни трудности.

Щеше да е по-различно, ако гърците бяха гласували с "да". Тогава Ципрас щеше да си отиде и да се върне най-вероятно /лидерът на Нова демокрация/ Андонис Самарас. Смятам, че с Ципрас може да се намери компромисно решение, а се доказа, че със Самарас това е мисия невъзможна!", казва Бучковски.

Но Андонис Самарас не е минало само за Македония. След решителното "не" на гръцкия народ на европейските мерки, лидерът на опозиционната Нова демокрация подаде оставка от партийния си пост. Той поиска от премиера Ципрас в срок от 48 часа да постигне споразумение за гръцкия народ с цел обществото да се успокои и да се сложи край на вредите за гръцката икономика.

Засега никой не може да предвиди по-нататъшното развитие на събитията в Гърция, тъй като са възможни няколко сценария. Ако Гърция излезе от еврозоната, това може да окаже влияние върху търговския обмен между Македония и южната й съседка, но ако запази еврото, въпреки проблемите, търговията би трябвало да се развива със сегашната динамика, казва изпълнителният директор на Съюза на стопанските камари Митко Алексов.

"Евентуално излизане на Гърция от еврозоната и смяна на валутата не е проста работа. При такава промяна се очаква новата национална валута на Гърция даи девалвира с 45, а според някои предвиждания до 85 процента. При такава валутна промяна предвижданията са, че гръцкият БВП ще падне с 10 процента, това също е сериозен икономически удар върху страната, но такива валутни промени не стават за един ден", посочва Алексов.

До развитието на какъвто и да е сценарий първите, които ще усетят ефектите от засилващата се гръцка криза, са македонските туристи в Гърция. Големите вериги супермаркети и хранителната промишленост в Гърция се тревожат, че снабдяването с храна ще бъде затруднено.

Проблеми ще има в снабдяването с прясно месо и млечни продукти, тъй като търсенето им на пазара се покрива главно с вносни стоки. Резерви местно производство има за още няколко дни, но не може да се вземат "заеми" от запасите на задругите от островите, тъй като количествата и там са малки.

В първите дни от обявяването на референдума оборотът на супермаркетите се увеличи с 35 на сто, тъй като гърците започнаха да се запасяват с храни с по-продължителен срок на годност, а сега и тези стоки ги няма по рафтовете.

По-малки са опасенията за снабдяване с гориво, тъй като дестинациите, избирани най-често от македонските граждани, са достатъчно близо, за да могат да отидат и да се върнат с един пълен резервоар.

БТА