Бойко Борисов не спази първото си предизборно обещание. На 15 март пред форум на ДСБ каза, че министрите няма да участват в кампанията.

Да видим той какво прави: на 18 юни откри три обекта в Бургаско – пречиствателна станция, сграда на Агенцията по рибарство и рибарско пристанище. Ден по-късно преряза лента в Девня, втора пречиствателна станция (Варна), инспектира за четвърти път ремонта на Двореца на културата и спорта, даде 8 млн. лв. за наводнението в „Аспарухово“. В Девня бе и три седмици по-рано – пак за лента. По-рано бе и в Стара Загора – две ленти. Трибуна „Моци“, разбира се, нямаше как да блесне в Разград без личната му благословия.

Този рейд в първата половина на лятото не е интересен само заради неспазеното обещание, нито поради връщането към „стария“ образ на Борисов – „всекидневен ленторез“. Нито пък поради факта, че маршрутът изобилства от морски дестинации или на час от плажа, та да може премиерът

покрай придобивките да се топне в стоплената вода

Интересен е с друго – вие може би мислите, че победата на ГЕРБ на местните избори е в кърпа вързана; аз обаче не мисля така; навсякъде ще има люта битка и е нужно този поувяхнал чародей да прелива доверие към кметските си кандидати. Поувяхнал е, ама единствен той може да накара някого да гласува за ГЕРБ. „Пускам за Бойко“ – това е единственият мотив на българите преди и сега да гласуват за ГЕРБ на парламентарни, местни и европейски избори (беше и на президентските).

Навсякъде покрай освещаването на придобивките край премиера са кандидатите му – действащи или вероятно бъдещи кметове. Пристъпват, превиват, накрая Борисов свойски ги потупва по рамото пред камерите – „Хубави момчета!“. Казва 2-3 лафа в стил „Бай Тошо“, те се смеят, заминава. Съответната местна структура е получила указания, приближените бизнес кръгове (доста силни, ако ГЕРБ управлява общината) си знаят задачата. Знаят си работата и захранваните от партията медии. Такъв, общо взето, е моделът на кампанията на ГЕРБ за местния вот. Е, някъде има скандали – като в Пловдив, където той ще отиде чак като утихнат. На по-късен етап ще се появят засадени дръвчета, цъфнали гербери, полетели балони…. Но, общо взето, това е моделът – Бойко е в центъра, от него започва и свършва всичко.

Някъде през лятото на 2006 г. той се е излегнал на шезлонг край басейн. По бански е, край него пристъпват хора в костюми – партия строи се тука, костюмарите са кандидати за координатори и редови активисти. Той пък е вождът слънце. „Айде, момчета, вземайте по едно химикалче и пишете“, казва Борисов и сочи към сложени на сушина хартии. Те хукват, пък който няма химикал, почти не припада от паника. Заръката на Бойко е да впишат в хартиите име, професия, езици, място на живеене, раждане… Това е първият „кастинг“ на активисти в ГЕРБ. Бойко не ги познава тия хора, други са му ги докарали, най-вече „Цецо“. По-късно те стават кметове, общински съветници, депутати, шефове на комисии, дипломати, министри… Знам тази история доста отдавна. Може да й вярвате, може и не, но

това е моделът, по който се направи и съществува

партията ГЕРБ. И когато днес се чудите защо Борисов се замесва и в местните избори, то отговорът е – ами защото хората му за нищо не стават. За никъде не са, ако лично той не ги хване за ръчичка.

Едно време вървеше виц, че в Пловдив, Варна или която и да е синя крепост СДС магаре да издигне, хората ще го изберат. Същото е и сега, но не СДС издига, а Бойко посочва. Кметовете на Пловдив и Варна примерно се казват Иван Тотев и Иван Портних само защото той ги посочи, ако бе се спрял на Драган Драганов и Теменужко Минкин – те щяха да са. Също и депутатите му. Знаят го той, те, всички. ГЕРБ си остана лидерска партия не само защото командва един, а и защото хората гласуват точно за един човек (за кого друг – за Делян Добрев, Караянчева, Дариткова, Цветанов и Цачева?). Борисов сам ги избра такива – анонимници и послушковци. В български условия това е една изключително успешна партия, обаче дойдат ли местни избори, настава пълна излагация, от която вероятно и на него му е неудобно – някакви безличници пристъпват, суетят се, свиват се… Кихне ли той, потичат им носовете. Направил ги е хора, сега и избори ще трябва да им прави. Най-важното – ако лично Борисов не режи всеки ден ленти, не тупа по рамо, не приказва пред микрофони, не пощипва репортерки, хората въобще няма да разберат, че ГЕРБ участва на тези избори.

Затова не се учудвайте, че се е върнал „старият Борисов“. Той няма избор. И магаретата нямат. Изтляващото слънце ще ги грее, докато може. После – к’вото такова.

Наблюдава се и още нещо интересно. Целият дефицит вътре в партията ГЕРБ (на идеи, инициативи, решения) се компенсира в правителството

Пенсионна реформа, съдебна, танкове, цени на ток – обсъждания няма в ГЕРБ, няма живителни сблъсъци, дискусии, алтернативи. Има между министрите. Естествено, след като Бойко им се поскара или усмири. В този смисъл късмет лично за него и България е, че има коалиция – без нея всички щяхме да застанем в сивота и безалтернативност. Политиката е движение, все нещо трябва да мърда в тази държава.

Можеше ли да е различно? Можеше ли ГЕРБ, възникнала като лидерска партия, в един момент да разшири колективното начало, да се делегират права, отговорности, да се появят енергии, алтернативи, сблъсъци дори – неприятни, но задължителни неща за един жизнен политически субект? Труден въпрос. Нямаме примери за успешни такива партии. Борисов и не опита.