Развитията в Тал Абияд, стратегически граничен град в Сирия, на юг от турския град Акчакале, доказват отново, че развитията в Сирия не се определят от желанията и нуждите на Анкара. Това, което става днес, е повече от победа срещу "Ислямска държава" (ИД).

Водената от САЩ международна коалиция срещу ИД сега е в съюз със сирийските кюрдски групи, които Анкара разглежда като разклонения на Кюрдската работническа партия (ПКК). Връзките между ПКК и Партията на демократичния съюз (ПДС) в Сирия и нейното военно крило "Силите за защита на народа", разбира се не са тайна.

САЩ и много страни от ЕС са обявили ПКК за терористична организация и това е позиция, която Анкара обича да изтъква. Необичайните времена обаче пораждат необичайни ситуации.

Началото на всички злини, що се касае до Запада, днес не идва от ПКК, а от ИД. Вашингтон не е показал склонност да постави извън закона Партията на демократичния съюз (ПДС) или "Силите за защита на народа". Американските представители също знаят, че турското правителство преговаря с ПКК от известно време.

Това е ключов елемент от "процеса за мир", който изпадна в застой по време на предизборния период, но който според правителствени представители продължава въпреки трудностите, пред които е изправен.

Макар ПКК да продължава да бъде наказание за повечето турци, като се има предвид броят на загиналите заради нея в миналото, Анкара не е последователна в позицията си, когато опитва да изолира тази групировка и нейните разклонения в Сирия.

Позицията й е разклатена и когато казва на други да не сътрудничат с ПКК във време, в което поддържа контакт с групировката.

Реалната ситуация в момента е, че "Силите за защита на народа" са доказали, че са сред най-успешните сили срещу ИД, и нито Вашингтон, нито западните страни, които участват активно в (усилията за разрешаването на) сирийската криза, са готови да се откажат от преимуществото, което предоставят.

Това оставя турското правителство с малко алтернативи. То ще трябва или да продължи да гребе срещу течението и най-вероятно няма да успее да постигне това, което иска в Сирия, или ще опита да развива политика, която признава реалната ситуация. Като се има предвид обърканата ситуация, пред която е изправена, Анкара ще трябва да се заеме с умело жонглиране, ако иска да излезе от ситуацията с някакви ползи.

На пръв поглед е добре за Турция, че ИД загуби в Тал Абияд, но е лошо, че Партията на демократичния съюз (ПДС) и "Силите за защита на народа" спечелиха. Добре е също така, че тези развития ще отслабят позицията на режима на Башар ал Асад, който Анкара иска да бъде свален колкото е възможно по-скоро.

Налице е и фактът, че Турция най-вероятно накрая ще види автономен кюрдски регион в граничещата с нея Северна Сирия, който ще бъде свързан с автономния кюрдски регион в Северен Ирак. Както изглежда сега, и друг град в Сирия край границата с Турция - Джараблус, може да бъде следващият, който ще бъде опразнен от елементи от ИД от страна на "Силите за защита на народа" с подкрепата на американските военновъздушни сили.

Имаше време, в което "фобията на Турция към кюрдите" бе в пика си, когато всичко това можеше да се разглежда от Анкара като "причина за война". Но, както казват турците, "Този, който взе коня, е преминал Юскюдар" (в смисъл, че положението е вече изпуснато - бел. ред.). А Партията на демократичния съюз и "Силите за защита на народа" сега са тези, които са "грабнали коня".

Това е реалност, с която Турция трябва да живее и да се справя. Начинът да се постигне това е очевидно не да се продължи с отчуждаването на кюрдите в Турция, а да се изработи "modus vivendi" (начин на живот), който най-добре да служи на интересите на всички. Това ще изисква смелост и решителност.

Анкара влоши отношенията си с кюрдите след битката за Кобане, когато не бе ясно дали тя подкрепя кюрдите или джихадистите, но вътрешното политическо уравнение се промени съществено след изборите. Сега е важно да се покаже на кюрдите, че приятелството на Турция е за предпочитане пред нейната враждебност.

Сега също така е време за Анкара да се пробуди за това, което става в региона, и да спре да разчита на джихадистите, за да свалят Асад (ако всъщност тя прави това).

БТА