Хърватия и Гърция, двамата най-големи пациенти на Европейския съюз, имат многобройни прилики. Освен чистото синьо море и "хиляда острова" двете имат огромни държавни дългове, широко разпространена корупция, висока степен на избягване на данъци, ранно пенсиониране и високи заплати в държавния сектор, но и - което е особено интересно - много големи спестявания на гражданите.

В периода преди кризата Гърция е натрупала държавен дълг от над 300 милиарда евро, но любопитното е, че от 2004 до 2009 г. и спестяванията на гражданите в банките са се удвоили, увеличавайки се със 100 милиарда евро.

Как тази страна с около 10 милиона население е успяла да натрупа 200 милиарда евро спестявания? Парите от чуждестранните кредити, които е теглела държавата, са се преливали в джобовете на всички, които имат бизнес с нея или получават от нея заплати.

Значителна част от парите са изпрани, както и в Хърватия, посредством строителния сектор. Любопитно е, че голямото нарастване на спестяванията в банките "съвпада" с големите инвестиции, свързани с Олимпиадата в Атина през 2004 г.

Тогава Гърция е похарчила милиарди държавни пари за строителство на спортни обекти, а парите са се харчели без контрол. Част от тези обекти, след като игрите завършиха, не се използват за нищо и не носят никакви приходи. Звучи ли ви познато? Броят на работещите в държавния сектор е нараснал от началото на 80-те години с около 300 хиляди и е достигнал над 700 хиляди. Разбира се, в държавния сектор заплатите са средно с около 30 процента по-високи.

Освен това Гърция има дълга "традиция" в неплащането на данъци. Макар че сега за опасността от банкрут обвиняват чуждестранните кредитори, скъпата държава в комбинация с широко разпространеното неплащане на данъци неминуемо води към фалит, а голяма част от парите се озовават в частни сметки. Което означава, че гърците всъщност са окрали сами себе си, а за това, както иска правителството на Алексис Ципрас, трябва да плащат европейските данъкоплатци.

За размерите на избягване на данъци в Гърция най-добре говори практиката на търговските банки, които са одобрявали на много граждани кредити с месечна вноска, равняваща се на официалния размер на заплатата им, което означава, че банките са осъзнавали, че действителните доходи са далеч по-високи.

Правителството на Алексис Ципрас дойде на власт благодарение на много нереални обещания. Говореха за отказ от мерките за икономии, изисквани от програмата за финансова помощ, обещаваха даже и повишаване на минималната заплата на 751 евро, което закъсалата гръцка икономика трудно може да си позволи, споменаваха и за увеличение на пенисите.

Гърция сега се намира на ръба на банкрута. Ако не се съгласи с условията на международните кредитори, които изискват дисциплина в харченето на държавни средства и плащане на данъци, Атина остава без пари за поддържане на съществуващия стандарт.

Възможно е и излизане от еврозоната, което според някои оценки ще снижи стандарта на гражданите с цели 80 процента, тоест (може би) ще го върне в реалното му състояние.

Подобна ситуация имаме и в Хърватия. Държавният дълг неудържимо расте, но растат и спестяванията на гражданите. Въпреки че кризата остави без работа стотици хиляди граждани, държавният сектор остана почти недокоснат, а държавният дълг продължи неконтролируемо да расте и в края на миналата година достигна 280 милиарда куни /37 милиарда евро/.

Невероятни са данните, че тежката дългогодишна криза не е повлияла на нарастването на спестяванията на гражданите, които само в периода от края на 2008 до края на 2013 г. са се увеличили с 35 милиарда куни /4,6 милиарда евро/, като са нараствали с темп от почти 5 процента годишно. Това означава, че някои хора в Хърватия не са и усетили кризата.

На Хърватия тепърва й предстои "гръцката криза". Правителството на Зоран Миланович отлагаше сериозните реформи, вследствие на което изостана възстановяването на реалната икономика, а дълговете се трупаха. Сега в предизборната година никой и не очаква реформи, така че работата чака следващото правителство.

След 2015 г. Хърватия влиза във фазата на високите вноски по част от главницата и лихвите на облигациите, а до 2025 г. средно годишно ще трябва да плаща 18,8 милиарда куни /2,5 милиарда евро/, а както посочват специалисти от Института за държавни финанси, такава голяма нужда от нови кредити за погасяване на старите задължения не сме имали от обявяването на независимостта.

Според оптимистичните прогнози икономическият растеж през следващите години трябва да достигне от 1 до 2 процента от брутния вътрешен продукт, а за лихви харчим 3,4 процента.

Накратко казано, не печелим дори за изплащане на лихвите. В каква финансова ситуация се намира Хърватия показват и лихвите, които плащаме. Макар че заради програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации парите в Европа са по-евтини от всякога, доходът от хърватските облигации е около 3 процента, а по-висока доходност имат само Кипър и Гърция.

След като ЕЦБ прекрати програмата си, което е предвидено за 2016 г., очаква се голямо нарастване на лихвите. Без сериозни икономии комбинацията от високи лихви и повишена нужда от кредити за изплащане на старите дългове, с която ще се сблъска Хърватия, ще доведе до сигурен банкрут.

БТА