Нещо става напоследък. Държавата работи, говори се за реформи, откриват се метростанции, организират се балове. Думите се превърнаха в ако не единствения, то поне най-важния атрибут на властта. Може би и затова все по-малко стават слушателите.
И докато едни влязоха в обяснителен режим на намеренията си, други всекидневно свеждат живота си до оцеляване. Все повече заприличваме на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи - приковани от едната страна от битовите проблеми, от другата - от моралната недостатъчност на собствената ни власт, разкрачени между желанието да живеем достойно и възможностите да правим това.
И трябва да сме доволни, защото елитът работи, обещава реформи, строи. Убеждават ни, че всеки ден се откриват обекти, на които по-рано са правили първа копка, финансирали, проектирали. Първенци сме по евросубсидии. Така, че какво ни е?
Ето сега предстои и специално бюро да размаже корупцията по върховете. Ще се ръководи еднолично, за да не се размива отговорността. Кой ли ще го оглави? Всички, на които данните в декларациите и видимото състояние се разминава с повече от 10 хиляди лева, ще бъдат проверявани. Ще ги задминем и румънците. Няма да остане човек, който видимо живее несъразмерно със заплатата си, който да не бъде развенчан. Вицепремиерът Меглена Кунева обещава абсолютен контрол върху самозабравилите се велможи. Националното бюро ще работи и по анонимни сигнали. Сигурно, за да има пълна информация. Така, че давайте да ги разбием тези с големите палати. Ако видите, че някой живее в разкош, който очевидно не е по джоба му, сигнализирайте. Ще го развенчаят. Така, както в един предишен мандат ни показваха самолетни гледки на едни имоти, неоправдано пищни и луксозни...
Вчера в телевизионно интервю Бойко Борисов отново взе на мушка депутатите. Нямало нужда да са 240, 120 са достатъчно. Той и при предишния си мандат се държеше с тях, сякаш са излишни. Интересно дали сега като ги намали наполовина, ще се намали наполовина и корупцията? И трудностите не свършват дотук. За да стане редуцирането, трябва промяна в конституцията. Изниква въпросът, както и при идеите за съдебната власт – тези промени дали не са на държавното управление, за които се изисква свикване на Велико народно събрание. Или може би както често досега, когато назрее социално напрежение и хората живеят на прага на бедността, политиците започват да говорят за промени в конституцията. Самото говорене звучи доста държавнически. А и външните наблюдатели може да одобрят подобна решителност.
И ето отново премиерът ни е медийна звезда, възникне ли проблем, само той може да го реши. Няма нужда от изброяване – примери много. А президентът ни се вживя в ролята на рекламно лице на метрополитена - нашата национална гордост. Дори в Монголия го похвали и препоръча. Някак – отива му като държавен глава да го прави. Изглежда доста държавнически. А когато трябва да свика Консултативен съвет за национална сигурност, го прави, за да се реши съдбата на службите. Другите може да ги има, може да ги няма, може да се слеят, но Националната служба за охрана трябва да се развива. Бодигардовете са заети - пазят държавниците ни, гарантират сигурност. Може армията ни да е на ръба на оцеляването, но държавната охрана трябва да е надеждна. Предполага се, че в НСО работят близо 1200 души. А ако станат депутатите 120, дали НСО ще се редуцира наполовина? Едва ли. Президентът вече обяви, че "ще бъде изключителен скандал и голям проблем в сектор сигурност, ако НСО бъде прехвърлена към друга институция, която и да било тя. Ще се боря категорично и няма да допусна НСО да мине в друго разпореждане".
Ако става дума за бизнес средата веднага идва инициативността на икономическия министър. Ето – щял да възстанови работата на Националния икономически съвет. Целта е да се провеждат политики за насърчаване на икономическия растеж и подобряване на бизнес средата в съответствие с реалните бизнес нужди. И стратегия ще подготвят в икономическото ведомство за устойчиво икономическо развитие на републиката ни. Статистиката отчита, че в България бизнесът намалява, за сметка на увеличаване на услугите. Но спокойно, със стратегията всичко ще се оправи.
За пенсионната реформа да не говорим. Ще се случи. Тя все така се случва от години. Образователната – също, здравната направо е на път да ни "оправи".
Така си живеем – в шеги и закачки напоследък. Едни оцеляват, други се забавляват. Едни оглупяват, други изпростяват. Дори да се бунтуваме нямаме желание - и тази работа се оказва комерсиализирана. Апатия. А децата ни търсят реализация навън, родителите ни с философско примирение се борят с битието си. Всеки оцелява поединично в световъртежа на собствените си ценности. И само от време на време някой изригне, преди да бъде охулен, за да замълчи.
