Бившият премиер Пламен Орешарски пред "24 часа"
- Липсва ли ви политиката, г-н Орешарски? Ако е вярно, че хоризонтът в решенията на политиците се задава от следващите избори, кой "задава" решенията на експертите в политиката?
- Политиката в партийния смисъл на думата никога не ми е липсвала. Имам много малък политически опит, преди повече от 10 г. Колкото да разбера, че у нас това е много трудна работа. Вярно е, че изборният цикъл е естествен хоризонт за политиците. На експертите е по-дълъг - аз работих в правителствената администрация от 1993 г. с малки прекъсвания. Половината време съм бил на политически длъжности. Но никога не съм прокарвал тясно-партийни решения. Дали това гарантира дълъг хоризонт за експертите в политиката? По-скоро не.
- Кой предреши краткия мандат на вашия експертен кабинет- партиите, задкулисието, отвън?
- Краткият ми мандат бе един от най-трудните в новата ни история - период на политическа конфронтация, на заварени огромни дисбаланси и дефицити. Обществото бе на прага на социалното отчаяние. В този контекст
поехме много
тежки
стабилизационни
задачи
и въпреки краткия срок днес се вижда, че свършихме сравнително добре с работата си. Експертните правителства рядко са с дълъг живот - вижте в Италия това на проф. Марио Монти. Изкара малко повече от година, но успокои ситуацията след противоречивите управления преди него. В нашия случай парламентарната подкрепа бе много крехка от самото начало и в един момент се разпадна, което предреши и изхода.
- Казвате, работихме за заличаване на изкуствени конфронтационни линии. Кой ги създаде? Успяхте ли да ги заличите?
- В началото на 90-те години бе популярен анекдот - нещата вървели добре, докато БКП, не се разделила на БСП и СДС. Оттогава, та до днес са тези изкуствени конфронтации, които пречат на нормалното развитие. Разбира се, че не сме ги заличили. Времето не достигна. Но работихме активно и се стремяхме да зачитаме и да балансираме интересите на различните социални групи.
- "Всекиму ще се държи сметка за делата", е казал Левски. Дали? Защо не се случва днес?
- А вие убедена ли сте, че не се случва? Има кой да държи сметка за делата на всеки. Мисля, че го прави... Другото е въпрос на обществена среда и организация, която все не успяваме да настроим така, че да се създаде усещане за справедливост.
- В книгата си "Аз не бях политик" проф. Герджиков написа: "Невъзможно е да вземаш управленски решения и да си безгрешен". Кои са вашите грешки?
- Професорът е прав. Няма безгрешни хора и решения. Никога не съм споделял моите грешки, защото те не съвпадат с посочваните от критиците. Защо сам да давам повод за допълнителни критики? И без това се изсипаха толкова неверни и нечестни упреци.
- Кажете ми верните решения, които потънаха в шума на протестите.
- Не бих влизал в подробности. Само ще отбележа, че
подобрихме
забележително
бизнес
индикаторите
- те растяха до май 2014 г. Наскоро бе отчетено, че ръстът на икономиката надвишил очакванията - 1,7%. Благодарение на първото полугодие. А сега се очертава нов период на засилване на рецесията...
- Отнесохте упреци за обещани работни места.
- За година бяха открити близо 50 хил. - обнадеждаващо начало за обещаните за мандата 250 хил. Въведохме дисциплиниращи фискални мерки. Засилихме социалната политика - ключова задача при нарастваща бедност. Ускорихме разплащането по еврофондовете. Подготвихме мерки в здравеопазването, образованието и енергетиката, някои от които сега се твърди, че ще се реализират. Пример - здравната карта. Справихме се с бежанската вълна. Няма да успея да изброя всички.
- Грийнспан казва, че има банки, редуващи обичайни и спекулативни операции. Наложете го в казуса КТБ. Какво се случи с нея, неизбежно ли бе?
- Според бившия шеф на ФЕД балоните не могат да се разпознават - спорно твърдение. Безспорното е, че не трябва да се допуска да се надуват, а когато се спукат, пазарът бързо трябва да се разчисти от остатъците. Според мен такъв е случаят с КТБ. Случи се неминуемото на фона на влошения ѝ кредитен портфейл. Тогава или малко по-късно не е най-същественото. За съжаление пред наближаващите избори политиците не бяха готови да подкрепят оздравителни планове и след половин година забавяне банката фалира.
С други думи - бе допуснато тя да се разрасне неконтролируемо, особено 2009 - 2013 г. и се забави решаването на проблема след поставянето ѝ под специален надзор. Пълно противоречие на правилните, според мен, съвети на Алън Грийнспан.
- 16 млрд. лв. дълг за покриване на стар. Как ви звучи това в контекста на "Нощта на белия автобус" заради "вашия" заем от 1 млрд.? Сега по-толерантни ли сме?
- Не, няма по-голяма толерантност. Социологически проучвания показват, че 2/3 от хората не подкрепят този заем. Преди 2 г. поискахме парламентът да ни разреши 1 млрд. лв., за да рефинансираме стар кредит за фермерските субсидии, взет от предния финансов министър. Опонентите изложиха много аргументи против и аз тогава се опитвах да ги разбера. Бих искал да ги чуя сега. Но мълчат и ясно показват професионална недобросъвестност. Това вече не го разбирам.
- Няма само мълчание. Каза се: Всеки българин задлъжнява с нови 10 хил. лв. и всички ще връщаме над 46 млрд. Така ли е?
- Цифрите не са съвсем верни поради факта, че с част от новия дълг ще се рефинансира стар. Т.е. натоварването ще дойде от нетния размер на увеличението на дълга. Затова не ги абсолютизирайте. Но това е малка утеха, нали... И прецизно да ги изчислим, цифрите ще останат големи.
- В "чека" на министър Горанов има спорни 2 млрд. лв., които не бяха ли изтеглени от вас? Ако съм права, защо едно плащане е 2 пъти в сметката?
- Спорни са не само сумите за рефинансиране на дълг, за който то бе осигурено във фискалния резерв. Като цяло 16 млрд. лева е доста щедра сума и осигурява солидни резерви. Тежестите обаче се прехвърлят за следващи периоди.
- До решението публиката бе подгрявана с : "Държавата е много зле". Защо я оставихте в такова състояние?
- В 2009 г. аз оставих държавата в най-добро състояние по европейските критерии - в първата петица по фискална устойчивост. После всичко бе влошено. За съжаление, краткият мандат сега не бе достатъчен, за да я приведа отново във видимо по-добро състояние.
- Три години планиран дефицит и финансирането му с дълг, не е ли планиран отказ от реформи?
- Няма пряка връзка. Може да има реформи и те да се финансират дългово, след което да дадат позитивни резултати и да облекчат обслужването на дълга. За съжаление, в случая не виждам индикации за това, а само настроение за харчене. Дано не изляза прав!
- Появи ли се сянката на дълговата спирала?
- С намерението за толкова голям обем дълг вече сме в началната фаза на дълговата спирала. Утешаващо е, че публичният дълг още е сравнително малък. Това означава, че има времеви хоризонт да се развие истинска спирала, докато не ни задуши, подобно на гръцката, ако не се коригират икономическата и фискалната политики. След кризата от 1996 - 2009 г. правителственият дълг намаляваше - от над 125% от БВП до малко над 12%. В 8 от тези 12 години аз лично ръководих управлението на дълга. За съжаление от 2009 г. досега той расте и очевидно това ще продължи. Само да не поставим нов европейски рекорд - по бързо нарастване.
- Кога ще усетим ефектите от рекорда?
- Първите осезаеми негативни ефекти ще се усетят в следващи мандати под формата на изтласкване на нелихвените от лихвените разходи, т.е. свиване на бюджетните кредити за публичната сфера. В по-дългосрочен хоризонт ще дойдат затруднения и оскъпяване на самото рефинансиране на дълга. Познато от 90-те години , който го е наблюдавал - една от предпоставките да стигнем до монетарната и финансова криза 1996 г.
- Ще стане ли бюджетният дефицит хроничен? Министър Горанов сочи като алтернативи - приватизация и нов дълг?
- Винаги съм се притеснявал от големи и продължителни бюджетни дефицити особено при действащ валутен борд. За съжаление, след 2009 г. те са практика, т.е. станаха хронични. Преди това три правителства водиха политика на малки дефицити и бюджетни излишъци. Приватизацията и дългът не са алтернативи, а начини за финансиране на дефицити. Министърът се обяви срещу високите дефицити, но аз не виждам да отстоява по-активно позицията за фискална консолидация.
- Колапсът в енергетиката е хроничен. Енергийни проекти не се случват. Кой пречи?
- Заварих енергетиката в такова състояние, след бума на въведените ВЕИ-та през 2012 г. Предпочетохме да разкрием вътрешни резерви, а не да повишаваме цените за потребителите. Започнахме разговори с централите в "Марица-изток", оптимизирахме изкупуването на ток от ВЕИ, подготвихме и стартирахме енергийната борса. Виждам, че част от тази линия на поведение се продължава. Темата за големите енергийни проекти е част от тази за икономиката въобще. Какво по-голямо и значимо изградихме в последните повече от две десетилетия?! А да се вземат добри решения, пречи популизмът. Председателят на Еврокомисията Юнкер бе казал, че много хора знаят какво трябва да се направи, но не знаят как да спечелят изборите след това.
- Инфарктните решения?
- Имал съм тежки преговори по "Южен поток", когато трябваше да взема единствено възможното решение, което да съхрани шансовете за изграждане на газопровода и да предпази страната ни от други, по-негативни последици. Случилото се след това го показа- Русия спря проекта декември, а не юни 2014 г. Не по-леки бяха преговорите и по 7-ми блок на "Козлодуй". Мисля, че взех правилно решение в края на мандата - да ангажирам и следващото правителство, а не да му предоставям възможност само да критикува.
- ГЕРБ ще ви "задмине" в ръста на доходите? Извън закачката, ще имаме ли истинска политика по доходите?
- Преди да се форсира социалната политика, трябва да се насърчи стопанската активност и да се ускори икономическото развитие. За да се създадат доходите , които да се разпределят и за социални цели.
- Как си отидохте от властта- по-богат, по-мъдър? Писахме, "излезе от кабинета с нов джип", това развесели ли ви?
- Безспорно с повече опит. Това бе моето 7-мо правителство, което за първи път ръководих. А за личния автомобил не за първи път има странни коментари. За ваша информация за последно път го смених през 2011 г. - далече преди мандата.
- Възможно ли е да се върнете в политиката?
- Никога не съм имал желание да се занимавам с политика, нямам и сега. Случваше се така, че попадах на такива позиции, но струва ми се, не станах политик, поне в смисъла, който влагаме у нас.
- Не сте ли съблазнен да напишете книга за пребиваването си във властта?
- Ако ми позволите да се пошегувам, трябва да е многотомник. От 1993 г. досега минах през много интересни моменти, даващи облика на новата ни история. Замислям се поне за нещо по-обзорно.
