През 1991 година България проведе първите „демократични" избори за местна власт. Малко преди това с приетия закон за местната власт и местната администрация, регламентира съдържанието, отговорностите и функциите на тази власт. Бе време на надежда, че тази първа крачка ще доведе до въвличането на хората, на обществото в решаването на местните проблеми, във формирането на местната политика. Днес, 24 години по-късно, девет месеца преди поредните местни избори, едва ли някой има основание да твърди, че това се случи. Българите ще отидем да гласуваме за една власт, която показа, че е дълбоко несъстоятелна и е също толкова корумпирана, като всички останали. Всеки непредубеден ще се съгласи с това, ако си отговори на въпроса как в неговата община, град, село се формира същата тази местна власт- кой реално посочва фаворитите за кметове и реди листите за съветници, и им финансира кампаниите, а след това се разпорежда с общинската собственост, с общинските финанси. Какви проекти се реализират с европейско и национално финансиране, кой ги изпълнява? А, ако разширим примерите и погледнем кой как се назначава на работа в местната администрация, на кого се предоставя ръководството на общинските фирми, как „политическите сили" делят облаги, окончателно ще се убедим, че самоуправление няма. Нищо ново, така е и в другите власти, заразата е повсеместна............
Все още има шанс, ако е налице държавническа воля и отговорност да не се разиграва поредния фарс. За това е необходимо да се постигне необходимия политически консенсус за провеждане на административно-териториалната реформа в страната, в съответствие с „европейската харта за местно самоуправление". Нужно е, час по-скоро, да се уреди законодателно формирането на т.нар. второ ниво на местно самоуправление. Според мен, при сегашното социално икономическо състояние на страната, при голямата диспропорция в развитието на различните региони на страната, при тежката демографска криза, при голямата миграция и емиграция, в която се намираме, при наличието на серизни проблеми от етнически характер, поемането на курс за незабавни реформи ще е изключително, бих казал жизнено необходимо.
Винаги, когато се постави въпросът за осъществяване на административно- териториалната реформа в страната на преден план се поставя въпросът, че това ще изисква сериозен финансов ресурс. Извежда се също и липсата на кадрови потенциал. Не мога да приема това. В момента стотици проекти се реализират по публичните мерки в различните общини и населени места, които са най-малко несъстоятелни. Ако анализираме ползата от тези проекти ние ще стигнем до извода, че значителната част от тях са абсолютно ненужни. Пропилени са милиони. Могат да се дадат десетки примери в тази посока. Два от тях са показателни за това, колко безочливо се пилеят европейски и държавни пари. Така нар. „Водни цикли", с които се подмени водопреносната мрежа на десетки населени места, без да е необходимо това, а ако прибавим и десетки ненужни пречиствателни станции и всичко това, за да се осигури изпълнението на тези проекти от близки до властта(централна и местна) фирми. И в крайна сметка, кой плаща това?- крайният потребител или всеки един от нас. А как да коментираме изграждането на стадиони и спортни зали в населени места, където няма нито кой да ги ползва, нито ресурс да се поддържат?.... Към това може да прибавим и факта, че се издържа общинска администрация и държавни служби в над 50 общини, които се водят с население под 5000 жители и още десетки други, които нямат потенциал да бъдат общини, в съотвествие с изискванията на законите и социалните потребности на населението.
Същественият въпрос, на тези избори е въобще избираме ли? Защото все повече те са предизвестени. Има десетки общини, където ще бъдат преизбрани „демократично" за трети- четвърти мандат, едни и същи за кметове. Защото ви е добре известно, че те са изградили достатъчно сериозна система, през всички тези години на управлението си, така са се обвързали с бизнеса и „политическите сили", че няма шанс друг да ги измести. Те са истински специалсти по режисиране на търгове, програми, конкурси и нямат проблеми и сами да финансират кампаниите си, напротив, ще бъдат ухажвани от централите на много партии да бъдат техни кандидати. Знае се добре как ще протекат изборите в смесените райони и в районите доминирани от един етнос. Разбира се, че изборите ще бъдат демократични, разбира се, че няма да има купуване на гласове, разбира се, че полицията ще си свърши „работата" и прокуратурата, просто няма за какво да бъде сезирана.....
Провеждането на местните избори в сегашната обстановка, очевидно ще бъде поредния театър на марионетките, който трябва да затвърди политическото статукво. Затова и „новите правила" на избор ще бъдат приети в последната минута. А резултатите всеки ще интрепретира по своему. Управляващите ще ги отчетат като подкрепа за тяхното управление. Опозицията ще обвини управялващите в манипулации, а тези по средата, които не знаят какви са, ще се присламчат, според тяхната изгода. А ние като избиратели оставаме без избор в собствената си държава. Вече 2 милиона българи направиха своя избор и напуснаха родината си. Само този избор ли ни остава?