Забелязахте ли колко ядосан беше премиерът Бойко Борисов по време на оставката на вътрешния министър Вучков - не за друго, а защото осъзна, че се опитват да му оспорват властта. Обяснимо е - за него вътрешното министерство е символ на властта. Като бивш бодигард и човек, който е бил в структури, свързани със силата и охраната точно това ведомство е бил върхът на пирамидата – МВР.

А, всъщност, не е така.

Очакван ход беше Борисов да сложи за вътрешен министър приближен човек, който може лесно да управлява. Определено има навик да издига на високи постове и жени. Вероятно си мисли, че те по-лесно се подават на манипулиране, но това е само догадка. В крайна сметка Борисов е човекът, който носи най-голямата отговорност.

Смятам, обаче, че по-важно е нещо друго. Напоследък се наложи мнението, че не се правят никакви реформи. За съжаление, не се уточнява за какво става дума. В България, когато се каже реформа се разбира съкращения, затягане на колани, прехвърляне на тежестта от горните социални слоеве към долните... Почти всички правителства, включително и леви, правят едно и също години наред – рестрикции. Няма истински реформи, защото това понятие би трябвало да означава нещо друго – да се отвори платежоспособното търсене за голяма част от населението, т.е. на основата част, на основните потребители - говорим за 5-6 млн. население, което засега затяга коланите.

Второто, да се създадат условия хората да пазаруват повече като им се дадат повече и по-големи заплати. Познати механизми, които, обаче, няма кой да задейства. Някой ще попита: от къде пари? Ами просто трябва да се смени данъчната система. В момента тя прехвърля всички ресурси на страната към един много малък слой от обществото, които идентифицираме като олигарси. Даже някои ги знаем поименно и за тези хора работи цялата властова структура и система. А ние искаме да има наистина коренна промяна и реална реформа в обществото. Да се смени начина на разпределение на благата в държавата, съпътстван на всичко отгоре с дълбока корупция.

Но за корупцията също няма никакъв знак да се прави реформа и най-автентичното доказателство за това е сагата с фалита на Корпоративна търговска банка /КТБ/. Решил съм да внеса предложение за един законопроект, има такава система – предложения от граждани, за сваляне на банковата тайна за КТБ. Не е никак маловажно. Напротив, с такъв законов акт ще се разкрият редица тъмни, крити тайни, които могат да дадат поне минимална информация за тази нечувана наглост, ощетила хиляди хора, както и за механизма на ограбването.

Скептичен съм за работата на специалната комисия в НС за КТБ, ползата от такива комисии е никаква. Парламентарната комисия няма да направи нищо, защото няма да вдигне банковата тайна и само ще е едно прехвърляне от пусто в празно. Докато, ако депутатите вземат моето предложение и го гласуват, ще видите как ще излязат от списъците един куп магистрати, политици и свързани с тях лица, ще се разбере къде са отишли милиардите и, всъщност, какво става в държавата. Но това няма да бъде направено, ако няма натиск отвън.

Малко разбрахме през изминалата седмица и за посещението у нас на ръководителя на ФБР. САЩ въобще не ги вълнува корупцията в България, както се твърди. Техният интерес има геостратегически измерения и не е трудно да отгатнем поводът за гостуването - Украйна. Така че САЩ са фиксирали погледа си единствено в североизточна посока от нас, на тях даже им е по-удобно да има една корумпирана малка държавица като нашата, защото такива като нас по-лесно се управляват.

Целта на Бойко Борисов в най–добрия смисъл на думата е да остави някаква следа в българската история. И той вече я остави - беше кмет, беше и вече е втори път министър-председател. Сега се стреми да завърши властовия цикъл и да сложи короната на своето политическо развитие с един президентски пост. Нещо, което вероятно ще му се даде и оттам нататък неговият хоризонт на мислене не вижда нищо. Според мен, той и не се старае да вижда. Защото за него всички тези истории, които се случиха в държавата и в икономиката или не го интересуват, или не се задълбочава много в тях или просто не ги разбира.

А истината е, че ако трябва нещо да се прави, реформи например, е необходимо да се тръгне към нови производства. Всъщност, никой от така наречените реформатори не може да предложи такава програма, защото са обвързани с олигархичните кръгове. Жалко. Иначе реформаторите имат познат политически шлагер - затягане на коланите, орязване на бюджета ... но в никакъв случай да не се пипат благините на олигархията. Същото важи и за Борисов – той не може да пребори олигархията, защото е част от нея.

Моята краткосрочна прогноза е, че нещата в България ще си продължат постарому, ще извисяваме тънки гласове от блатото, богатата върхушка ще просперира, ние ще затъваме бавно в още по-голяма бедност. И всичко това докато не изядем милиардите от новия дълг, за които има неофициални данни, че вече са изядени, но не от нас. След това наистина може да стане опасно.

Мисля, че описаното жалко съществуване може да бъде променено, ако в България се появят истински леви сили, такива, каквито в НС в момента няма. БСП не е лява, тя е олигархична партия и това е известно на всички, а останалите са някакви псевдодесни или наистина десни партии. С тази неолиберална и дясна политика, с която вече караме 25 години, се видя докъде я докарахме – една голяма корупция и нищо повече.

Така че ни трябва генерална смяна на политиката, нещо, което господата в парламента не могат да направят – те са обвързани и зависими.

---------------------

Александър Каракачанов е сред основателите на Клуба за гласност и преустройство, съучредител на Комитета за защита на Русе, учредител и председател , а след 2009 г. секретар и говорител на Зелената партия. Кмет на София /1990-1991 г./ и народен представител в 38 НС /1997-2001 г./