ГЕРБ получава два пъти по-високо доверие от БСП, която стига електорално дъно. Рейтингът на Бойко Борисов расте с 4 пункта, 61% искат цял мандат на кабинета. Това показват резултатите от последното изследване на агенция „Алфа рисърч". Участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. ГЕРБ (23.2%) продължава да има два пъти по-висок електорален потенциал от БСП, която пада до своеобразно дъно (11.4%).
Левицата все по-устойчиво се приближава до третата политическа сила – ДПС, отколкото до водача ГЕРБ. Ако към това се добави и леко ерозиралия личен рейтинг на лидера Михаил Миков (от 16% на 14%) впечатлението е, че проблемите пред партията съвсем не са останали в миналото.
ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението (от 13% на 7% за последната година) за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.
Реформаторският блок не губи електорални симпатии от съвместната си коалиция с ГЕРБ, дори стабилизира електоралната си подкрепа и бележи лек ръст (6,5% от всички избиратели). Блокът успява значително да популяризира и свои водещи лица. Освен натрупания за кратко време висок рейтинг на здравния министър Петър Москов (21,1%), впечатляваща промяна е налице и при Радан Кънев – той е удвоил личния си резултат – от 7% на 14%.
Лек ръст има и при рейтинга на Меглена Кунева като лидер на ДБГ – от 11% на 14%.
Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери. С 2.6% „Атака", макар и изпреварена от АБВ, също потвърждава резултата си от предсрочните избори. Нараства леко и персоналният рейтинг на лидера й Волен Сидеров.
Най-драстична промяна за последните няколко месеца се наблюдава при ББЦ. На практика след изборите движението буквално „изпада" от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай Бареков се стопява наполовина – до 4%.
Кабинетът с ниско доверие, но повечето искат пълен мандат
Въпреки, че ГЕРБ продължава да е най-одобряваната партия, два месеца след формирането си, вторият кабинет „Борисов" се ползва с крехкото доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Най-висока подкрепа изразяват симпатизантите на коалиционните партньори ГЕРБ и РБ, но дори и между тях все още има взаимно недоверие и подозрителност. Най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%). Сред министрите, освен Москов, харесвани са Лиляна Павлова (21,4%) и Томислав Дончев (18,7%), както и Ивайло Калфин от АБВ (15,7%).
Като неуспешни са посочени министрите на транспорта – Ивайло Московски, на образованието – Тодор Танев, на финансите – Владислав Горанов, на икономиката – Божидар Лукарски и на енергетиката – Теменужка Петкова – 10%.
Въпреки умерения скептицизъм към управлението, 61% смятат, че то трябва да изкара пълен мандат, срещу едва 13% настояващи за предсрочни избори. Тезата за четиригодишно управление застъпват дори симпатизантите на най-яростните опозиционни противници: 54% от привържениците на ДПС и 48% от тези на БСП. За сравнение, на втория месец след встъпването му в длъжност, едва 20% смятаха, че кабинетът „Орешарски" трябва да изкара пълния си мандат.
Българите запазват песимизма си за развитието на страната – 53% смятат, че негативните икономически тенденции продължават, срещу само 5% оптимисти.
От институциите най-ниско е доверието в съдебната система. Едва 8% вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание.
Оценките за главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега също спадат до едва 11% положителни.
Пенсионните фондове
По актуалния през последните месеци дебат за частните пенсионни фондове и възможността за прехвърляне на вноски в НОИ, приблизително 7% (около 200-250 000 души) са взели решение да сменят фонда си. Мнозинството, особено работещите под 35 годишна възраст, остават обаче напълно неинформирани както за фонда, в който се осигуряват, така и за доходността му. Въпреки това, категоричните очаквания на мнозинството осигуряващи се в частни УПФ са, че те трябва да получат по-високи пенсии.
Проучването е проведено в периода 15-23 януари чрез пряко интервю на 1026 пълнолетни жители в цялата страна.
