На 12 декември 1951 г. 11 българи са екзекутирани чрез разстрел. Те са били членове на горянската въоръжена съпротива, която не се е примирила с установяването на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г.
Всички са чували за антикомунистическата съпротива в Германия, Унгария или Чехословакия, но малцина знаят за горяните. А те са първото масово антикомунистическо движение в Източна Европа, което действа от края на 40-те години до 1957 г.
"За да разберат гражданите за какво става въпрос и какви са тези хора, трябва с няколко думи да се каже, че след 1945 година комунистическият режим започна масов терор, икономически, психологически и физически срещу онези земеделци, които не желаеха да влязат в ТКЗС и ги обременяваха с големи държавни доставки и високи данъци, които бяха непосилни. Управляващата върхушка привикваше стопаните, които не желаеха да влязат в ТКЗС, биеше ги по цяла нощ в мазето, а сутринта ги пускаше като им нареждаше, че трябва да се върнат преоблечени с бели ризи, защото музика ги чака, за да влязат в ТКЗС-то.
И една част от тези хора, пребити, отиват си вкъщи и вместо да облекат белите си ризи, вземат горна дреха, която в сливенския край се казва ямурлук, вземат една брадва или вила и излизат в Балкана, за да се укрият от този терор. И така в Сливенския Балкан бяха излезли повече от 70 души и това движение съпротивително беше наречено Горянско движение", разказва пред БГНЕС юристът Атанас Железчев.
Горянското движение продължава няколко години. То е смазано брутално от органите на Държавна сигурност. "В резултат на жестоки блокади, които се правеха в района, чрез внедрени агенти на ДС, част от съпротивляващите се бяха избити на място в Балкана, а други бяха арестувани, съдени и една част от тях бяха осъдени на смърт", продължава своя разказ Атанас Железчев.
Не закъсняват и процесите, които "народната власт" спретва на бунтуващите се. На 12 декември е била изпълнена смъртната присъда на 11 души от първия процес, на 21 декември са изпълнени смъртните присъди на други трима горяни, а на 29 декември са екзекутирани още трима.
"За около 20 дни са изпълнени 17 смъртни присъди и странното е това, че ръководителят на изпълнението на тези смъртни присъди е един и същ окръжен прокурор, казва се Жеко Тилев, баща на известния банкер Атанас Тилев. Това съпротивително движение беше много силно в сливенския и ямболския край. Разбира се, горянско движение имаше и в други части на страната, но българските патриоти първи се противопоставиха на комунистическия режим, за разлика от други източноевропейски държави", отбелязва Железчев.
Комунистическата върхушка, която упражняваше този терор върху свободомислещите български граждани, прави всичко възможно да бъдат укрити фактите около горянското съпротивително движение. Едва след 10 ноември 1989-та започват да се издават отделни книги, но това е частично осветляване на истината. Агенцията "Държавни архиви" издава книгата "Горяни" в два тома, като в единия том са поместени документи, свързани с дейността на отделните служби, а в другия том са поместени обвинителни актове, присъди, смъртни присъди, протоколи за изпълнение на смъртните присъди.
"Промените на 10 ноември и следващия период бяха подготвени от част от ръководната върхушка на комунистическата партия и тя вкара свои кадри, второразредни политици във всички политически партии от опозицията или в т. нар. опозиция. Те бяха включени в СДС, за да обезсилят и омаловажат работата на БЗНС "Никола Петков" и на социалдемократите на д-р Дертлиев. И те нямат интерес да бъдат изнесени тези факти, но така или иначе малко по малко имаме вече пробив в тази насока", заявява Атанас Железчев
"Например аз присъствах на представянето на книгата на Темелко Нешков за македонизма и Македония против македонизма. Това, което знам от книгата и от личните разговори, които съм имал с него, разбрах на какви жестокости са били подложени българите в Македония след войната и стигнах до убеждението, понеже аз познавам какви жестокости са прилагани в България, че ръководната върхушка на комунистическите партии, без значение дали в България, дали в Югославия, е еднакво жестока. Аз подчертавам ръководната върхушка, защото обикновените редови членове на комунистическата партия независимо дали в България или в Югославия, никой не ги е питал, никой не ги е информирал за тези безобразия, за тези жестокости", продължава своя разказ известният юрист и бивш депутат в няколко парламента.
Той със съжаление отбелязва, че младото поколение днес малко се интересува от миналото. Железчев припомня и стряскащите резултатите от една анкета, публикувана неотдавна. Данните от нея показват, че около 60% от анкетираните хора съжаляват за времето на Тодор Живков.
"Да, може би съжаляват, защото не знаят какво е било действителното положение през онзи период, но ако започнат да се ровят в тези архивни материали, които съдържат още неогласени неща, пазени дълбоко в тайна, аз мисля, че голяма част от съвременните български граждани ще променят отношението си и няма да тъгуват за времето на Тодор Живков", заявява Железчев.
В днешните учебниците по история няма и дума за горянското движение. "Те дори много от политиците не говорят, дори почти всички не говорят за горянското движение и обикновено тези, които ги канят в разни студиа, в телевизии, в медии, са започвали от сладкарница Кристал. Като че ли съпротивата против комунистическия режим е започнала от сладкарница Кристал", отбелязва със съжаление Железчев.
Според него, ако хората не се запознат с тези събития, те ще "станат жертва на комунистическата пропаганда, която сега се преименува в социалистическа, и няма да могат да вземат правилните решения по отношение на политическия живот в България, по отношение на политическите партии, които трябва да подкрепят, за да извършат реформите и прехода към едно демократично общество".
Железчев призовава българските власти и по-конкретно министъра на културата Вежди Рашидов да помисли за създаване на музей на антикомунистическата съпротива в България и на жертвите на комунистическия терор.
