В новата политическа история на страната ни е имало само четири момента, в които българите сме били оптимисти за това, че ни очаква нещо хубаво. Тези кратки моменти се наричат - Костов, Сакскобургготски, Борисов и Европейския съюз.
Това показват данни на „Галъп Интернешънъл", представени на дискусия, посветена на 10 ноември 1989 година.Припомняме, на днешната дата се навършват 25 години от падането на тоталитарния режим на Тодор Живков и поставянето на старт на политическите промени в страната ни, прехода към демокрация и пазарна икономика."Накъде върви България" е един от въпросите, които „Галъп" задава в последното си проучване през септември. Сравнявайки данните през годините на прехода те стигат до извода, че „от преодоляването на препятствието „Виденов" през 1997 година е имало едва четири момента, когато сред народа е имало повече оптимизъм".С течение на всеки един мандат на Народното събрание, се изхабява доверието на хората в тази институция, е друг извод на „Галъп". Въпреки това има и няколко парламента в новата българска история, които поне в началото имат завиден кредит на доверие на българите. Със свръхочаквания са били заредени парламентите с мандатите на Симеон Сакскобургготски и на Иван Костов. С много тревожни нива на негативни оценки започват работата си парламентите с мандатите на т.нар „Тройна коалиция" и на правителството на Пламен Орешарски. „В момента нивата на доверие към Народното събрание са традиционно ниски", изтъкна Първан Симеонов от „Галъп" и обясни този факт с това, че именно към парламента има съсредоточен негативизъм към цялата политическа класа.Големи очаквания за промяна към по-добро е имало при управленията на кабинетите „Луканов" и „Борисов".Президентската институция запазва стабилно ниво на доверие. Когато обаче тя стане съпътстваща жертва или страна в политически спор, по думите на Симеонов, губи част от своята популярност. Пример за подобен спад е поведението на настоящия президент Росен Плевнелиев.
Преходът в България беше просто модернизация на обществото и следване на моделите на други европейски страни. Ако 10 ноември обаче се беше случил 10 години преди 1989 г., то преходът щеше да бъде реставрация.
Тогава движещата сила на тези промени щяха да бъдат хората с културна и институционална памет преди комунистическия режим и ако това се беше случило, българите щяха да изживеят не просто пътуване в пустинята към нещо неизвестно, а градеж и възстановяване.
Тази теза представи д-р Петър Николов от Института за дясна политика на дискусия.Българският преход според Първан Симеонов от „Галъп" е либерален. „Той строи държавата на чисто в битка с комунистическите елити на ниско ниво и в пълен консенсус с политическите елити на високо и национално ниво", изтъкна още политологът и даде пример дори с връщането на царя Симеон Сакскобургготски за това, че тогава се е подчинил на този либерален дневен ред, а не се е осмелил да потърси алтернатива.„Какво обаче представлява преходът", попита Първан Симеонов и сам намери отговор: „През 1990-а година България си поставя три цели - да се построи демократична държава, да постигне пазарна икономика или капитализъм и не на последно място да се премести от една геополитическа зона - Съветската, в Западния свят чрез членството на Европейския съюз и НАТО.
„Преходът реално свършва сега, когато свършва поколенческият преход", заяви още политологът и заключи, че България сега е на ръба на нов преход, защото новото поколение ще си постави нови цели.
