Въпреки, че служебният кабинет стартира своята работа без първоначално планирания министър, който да отговаря за изборите, в крайна сметка такъв ще бъде назначен. Очаква се на президентът да назначи на тови пост бившият председател на ЦИК и настоящ съдя Красимира Медарова.
Бившата шефка на Централната избирателна комисия от квотата на ГЕРБ се е съгласила да стане министър без портфейл и да отговаря за подготовката и провеждането на предстрочния вот на 5 октомври.
По неофициална информация, в петък следобед съдийката е подала молба за освобождаване от поста й пред Висшия съдебен съвет. След приключване на ангажиментите й в служебния кабинет тя ще може да се върне в Софийски градски съд.
Новият ресор в правителството вероятно ще бъде обявен в понеделник, когато и държавният глава Росен Плевнелиев ще издаде указ за назначаването на Медарова, която в петък не бе открита за коментар.
Още преди официалното обявяване на служебното правителство запознати твърдяха, че в президентството са убедени в нуждата от подобен министър, който да координира работата на централната администрация, на МВР, на регионалното министерство и останалите ангажирани с изборите. Целта на Плевнелиев и неговите съветници била да се избегне нова ситуация като станала "Костинброд".
Първоначално за поста се спрягаше политологът и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", както и бивш член на ЦИК Димитър Димитров. В последния момент, обаче, по неясни причини той отпаднал от състава на кабинета.
В крайна сметка за един ден от президентството не успели да организират заместник на Димитров, като за поста са обсъждани както експерти от неправителствения бранш, така и други преподаватели и бивши членове на ЦИК.
Според неофициална информация единствено Медарова е дала съгласие.
Красимира Медарова бе освободена от председателския пост в ЦИК тази пролет, когато в сила влезе новият Изборен кодекс, писан от Мая Манолова (БСП).
Съставът на ЦИК, председателстван от Медарова (и с внушително мнозинство от ГЕРБ – бел.авт.) взе поредица от политически решения, обслужващи партията на Борисов. Едно от най-фрапантните бе невъзможността на комисията да установи достатъчно факти около присъстващите двама депутати от ГЕРБ в ОИК – София по време на броенето на изборния резултат през 2011 година, въпреки че парламентаристите бяха заснети във видео клип.
