Европейските пари не решават проблемите ни - те не трябва да се превръщат в олимпийски спорт, в стремеж да се добираме до все по-големи суми, трябва да мислим какво ще направим с тях.
Това заяви евродепутатът Ивайло Калфин по време на дискусията "Парите на ЕС-бюджетът за следващите 7 г.", организирана от ЕП в София, предаде БГНЕС.
Участие в нея вземат и евродепутатите Андрей Ковачев, Владимир Уручев, икономистите Георги Ганев, Николай Вълканов, депутатът Томислав Дончев, Малина Крумова, директор в МОСВ и др. Разговорът за ЕС у нас се свежда основно до пари, което не е правилно, отбеляза Калфин. Време е разговорът да смени фокуса – по-важно е какво се постига с европейските средства и доколко те подпомагат родната икономика, каза той. България е страната, която може да получи най-много средства като процент от БВП, което е важен макроикономически показател. Тези средства обаче ще генерират и допълнителни бюджетни разходи. Не трябва да правим грешка да залагаме нереални надежди на тези средства. До 2020 г. ще получим общо 14.5 млрд. евро и както и да ги гледаме те са малко, подчерта Калфин. Тези средства на фона на националните бюджети са в пъти по-малко, добави той.
В споразумението за партньорство страните - членки се ангажират да им бъдат спирани парите, ако те водят неразумна фискална политика, предупреди Калфин. Това, което успя моята група в ЕП, е да внесе предложение да има допълнителни механизми за изпълнение на това условие. Макроикономическите параметри, които се приемат са доста спорни - успяхме да внесем някои уточнения за страни с определени неблагоприятни основни показатели, за да не им бъдат спирани парите по общите условия. Кохезионната политика след 2020 г. ще залинее много, има силен натиск парите по нея да намаляват. Трябва да помислим как ще пренастроим икономиката, за да имаме по-силна конкурентоспособност, а не да е ориентирана да търси повече евросредства, заяви Калфин.
Постигнахме като евродепутати евробюджетът за следващия програмен период да бъде ревизиран в средата на неговото действие, заяви евродепутатът Андрей Ковачев/ЕНП/. Ние се провалихме с Лисабонската стратегия, призна той. Трябва да се подготвим, за да не пишем друга стратегия Европа 2030, със същите цели. Няма да анализирам отделните цифри за следващия програмен период, а само ще кажа, че част от тези пари ще подпомогнат бизнеса, но не са решаващи за неговото развитие, посочи Ковачев. За България - правителството ни има отговорната задача да финализира споразумението ни за партньорство с ЕК. Комисията е обезпокоена, по рамката има неща, които са странни, напомни той. Разчитаме основно и на инвестиции в научна и изследователска дейност, но са необходими и средства за инфраструктура, без която не можем да влезем в дигиталната ера, отбеляза Ковачев.
Не мисля да повтарям самия себе си от всичко, което съм говорил в последните години, заяви депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев. Когато говорим за Лисабонската стратегия най-голямата разлика с Европа 2020 е, че кохезионната политика бе припозната като ключова, каза той. Гледайки обема на общия бюджет няма как да не си зададем няколко въпроса - този програмен период бе програмиран в предкризисен период и беше изпълняван в кризисен, ще ми се при следващия бюджет за следващия програмен период да е обратното - т.е. да се изпълнява в следкризисен период. Скептичен съм доколко българското правителство или българските правителства в краткосрочен период ще съберат кураж да проведат важни за страната реформи, подчерта Томислав Дончев. Не бих противопоставил разходите за инфраструктура на разходите за социални дейности, за образование или за иновации. Моносекторни инвестиции едва ли биха дали необходимия ефект, посочи той. Трябва да се каже нещо важно - не, харченето на евросредства няма да бъде опростено, този мит трябва да бъде разсеян. Аз питам още: колко са разходите за администрация - не само в ЕК, не само в родната администрация, но и на ниво бенефициент. Никой не може да каже, има само приблизителни изчисления, отговори си Дончев на въпроса.
Опитваме се за следващия програмен период да постигнем хоризонтални политики във всички сектори, особено по отношение на околната среда и климата, заяви Малина Крумова, директор на дирекция в МОСВ. За съжаление, инструментите за това не са толкова много, добави тя. Важно е всяко едно евро, което се харчи да се прави с мисъл за устойчивото развитие, продължи Крумова.
Лично смятам, че този бюджет, готвен в криза има добро въздействие, най-после мисля, че ще помръдне нещо и в безумната селскостопанска политика на ЕС - доста рационално е мислено какво точно ще се случи, посочи в изказването си икономистът Георги Ганев. Кризите са неприятни, но са хубаво нещо, защото водят до вразумяване, допълни той. Европейската перспектива е с евросредства да не се прави фискална политика, важно е за България регионалната програма да стане най-после регионална и регионите да се договарят директно с Брюксел, а не през София, подчерта той. В ЕС досега бе подценявано предприемачеството и насочването на вниманието сега в тази посока е изключително важно, включително и за нас, заключи Ганев.