Българският евродепутат Ивайло Калфин изпрати писмо до британския премиер Дейвид Камерън по повод обявените планове на правителството му въведе ограничения срещу работниците от други европейски страни. 

Мерките бяха обосновани с падащите от 1 януари 2014 г. ограничения за работа на българи и румънци в ЕС. 

"Като стипендиант на правителствената стипендия "Чивенинг" и като магистър и почетен доктор на Университета в Лофбъро имах привилегията да се запозная и да се възползвам от най-добрите постижения на Великобритания в образованието. 

С цялото ми уважение към Вашата страна,

бих искал да Ви помоля да не следвате националистите, а да покажете лидерство

каквото Великобритания и Европа заслужават. Аз съм абсолютно убеден, че когато вземате решения от името на Обединеното кралство, ще демонстрирате визията и политическата мощ, която гражданите очакват от вас", пише Калфин. 

В писмото до британския премиер Калфин заявява, че основанията за предприеманите мерки се базират на неверни твърдения и че британската икономика винаги е печелила от имигрантите, които носят принадена стойност на бизнеса. 

Калфин се позовава на британски и европейски изследвания, според които

българите са във Великобритания, за да учат и да работят.

Следователно те допринасят за развитието на британската икономика, плащат си данъците и учебните такси там. 

Калфин настоява да бъдат огласени данните от тези проучвания, за да стане ясно, че процентът на тези българи, които се възползват от британската социална система, без да допринасят към нея, е незначителен. 

Калфин пише: "Подсилването на спекулациите на националистите, че британският пазар на труда ще бъде застрашен след отпадането на ограниченията за българските граждани, стъпва на едно безсмислие. 

Днес всички граждани на ЕС могат да пътуват и да пребивават на територията на Обединеното кралство. Премахването на ограниченията на пазара на труда е насочено към тези, които са готови да дойдат и да работят легално в Обединеното кралство.

В какво тогава е заплахата?" 

Българският евродепутат споделя убеждението си, че плановете за мерки срещу имигрантите работят в полза на онези, които "искат да видят връщането на Европа към националните окопи" и които отричат ползите и просперитета, които Европа донесе на гражданите си през последните 50 г. 

Плановете на британското правителство са коментирани и от европейската преса. 

Силните думи на Камерън са лишени от смелост, пише "Юропиън войс" в заглавие на свой коментар. 

Според основания от "Икономист груп" вестник сега Камерън се страхува и даже е изпаднал в паника, което е "твърде отблъскващо представление". 

Той се бои от Британската партия на независимостта (БПН) - антиимигрантска и евроскептична партия, която изглежда ще се представи добре на изборите за Европейски парламент през май догодина, подчертава "Юропиън войс". 

Изданието припомня статията във "Файненшъл таймс", в която Камерън заявява, че споделя дълбоките опасения на съгражданите си от негативните отражения върху британския трудов пазар, които ще окажат българите и румънците от 1 януари догодина. 

"Юропиън войс" констатира, че в миналото, когато премиерът "беше по-малко склонен към шовинизъм или имаше повече нравствена смелост",

той се противопоставяше на тези опасения, но сега ги споделя. 

Печатното издание възразява срещу позицията на Камерън с няколко аргумента. 

Първо, той преднамерено смесва правата на българите и румънците на социални облаги с правата им да работят, а освен това данните сочат, че имигрантите във Великобритания от другите страни внасят повече в данъчната и социалната система, отколкото получават облаги от нея. 

Така, лишени от спекулацията за заплахата от "социалния туризъм" на българите и румънците, думите на Камерън са по-скоро израз на шовинизъм, отколкото са икономически аргумент. Жестоката истина е, че Великобритания се нуждае от имиграция, защото без нея икономиката ще страда особено заради недостига на квалифицирана местна работна ръка, заключава "Юропиън войс" и добавя, че ако Дейвид Камерън наистина иска да говори за реформи в ЕС, трябва да изостави тактиката на сплашване. 

"Файненшъл таймс" също пише днес, че са налице

доказателства за ползата от имигрантите за британската икономика. 

По данни на Националния институт за икономически и социални изследвания има положителна и забележителна обвързаност между наемането на мигранти и прираста на производителността за периода 1997-2007 г. 

Мигрантите по правило са назначавани на вакантни места за квалифициран труд, без да изместват британци, сочат проучванията на института. Според тях няма и доказателства за "социален туризъм", защото в Обединеното кралство идват относително млади хора, които в по-малка степен ползват здравни услуги. 

Друго проучване, цитирано от "Файненшъл таймс", показва, че за периода 1997-2011 г. имигрантите от Европейската икономическа зона са внесли в британската хазна и по социални програми 8,8 млрд. лири повече, отколкото са получили като социални придобивки. 

"Файненшъл таймс" подчертава, че тези изследвания не отразяват другите ефекти от големия приток на икономически имигранти - например училищата са поставени под силен натиск и политиците с основание се опасяват от проблеми като този. 

Политиците имат право

да преосмислят функционирането на националната социална система в ерата на масова миграция.

Но принципът, че работната ръка има право на свободно придвижване из ЕС е правилен и трябва да се спазва, заключава вестникът. 

"Ню Йорк таймс" отбелязва, че обявените от Дейвид Камерън намерения разширяват спора между ЕС и Великобритания. Според вестника изявленията на британския премиер са признак за това как антиимигрантските партии като БПН изместват вдясно основните политически течения - явление, което се наблюдава във Франция, Холандия, Дания и Гърция. 

Трудно е да се отиде толкова вдясно, че да бъдат удовлетворени привържениците на тези партии и в това се увери Никола Саркози, който не успя да привлече достатъчно гласове от десния Национален фронт, за да бъде преизбран за президент на Франция през 2012 г. 

А твърдият подход към мигрантите цигани от времето на консерватора Саркози се запази и при приемника му, социалиста Франсоа Оланд, пише нюйоркският вестник. 

Великобритания не е единствената възможност за румънците, които желаят да работят извън родината си от началото на 2014 година, пише румънският вестник "Котидианул" в материал под заглавие

"Пет държави, в които румънците може да печелят по-добре отколкото във Великобритания". 

Напук на вълната от материали в печата във Великобритания в последната година има други държави с по-високи заплати, които премахват всички ограничения за румънци от 1 януари. 

2013 г. е последната година, в която държави от ЕС имаха право да ограничават достъпа до пазара на труда за румънски и български работници, и от догодина трудовият пазар се отваря за тях изцяло. 

Девет са държавите в Европа, които ще бъдат задължени от 1 януари да се откажат от всички ограничения за достъп до трудовия пазар: Австрия, Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Малта, Великобритания, Холандия и Испания. 

Сред тях именно са

държавите, които имат най-високите минимални заплати в ЕС - Люксембург, Белгия и Холандия. 

Други две държави с високи заплати, които напълно отварят трудовия си пазар за българи и румънци от 1 януари, са Ирландия и Франция. 

От 2014 година румънците може да печелят минимум по 1874 евро на месец, ако намерят работодател от Люксембург, който да ги наеме. Белгия също е държава със заплати много по-високи от тези във Великобритания. Там работодателите са задължени да заплащат минимум 1502 евро за всеки служител, независимо къде работи. 

Минималната заплата в Холандия е 1478 евро, в Ирландия - 1462 евро, във Франция - 1430 евро, а във Великобритания - 1190 евро, пише още "Котидианул".