×

Message

Error while downloading file File not found on server

Разделяй и владей, но вече няма кого

Откровено казано, не ме интересува колко студенти рушаха бариерите пред парламента. Дали са 100, дали 200 или 50, това няма значение. Факт е, че имаше студенти пред парламента и че те бяха бити. Днес случайна пътничка в раздрънкания автобус 76 разказа, че дъщеря й се грижи за малкото дете на млада лекарка, която е помагала на протестиращите. Лекарката е била ударена по главата и е получила комоцио.
Винаги се получава така след сблъсъци. И после винаги питаме защо. И после винаги има изложби с покъртителни снимки и се произвежда литература за безсмислието на насилието. От което не следва никаква промяна.
Мисля, че вече няма и особено значение това, че студентите, след като рушат бариерите, прибягват до Ректората, където нощуват. Вече е ясно, че там е най-безопасно за тях. Ако отидат до Студентски град, със сигурност някои от тези момчета и момичета ще бъдат набити. Винаги ще се намери кой да го направи. Защото омразата, която посяха по-възрастните, по-умните и по-красивите е издълбала кратери помежду им – на тези, които са вътре и тези, които са отвън. Преди още да са успели да се запознаят, те вече страдат от взаимна непоносимост. Поради това, че не могат да срещнат интересите си. Едните искат да променят системата чрез окупация, а другите със знание. Затова тези, които са вътре, нека си останат в СУ. Колкото сметнат за необходимо. Сигурно им трябва още време, за да разберат, че навън нямат врагове. А тези, които са навън, им трябва време да разберат, че тези вътре вярват, че се борят за кауза, а не обслужват партийни интереси.
За да се случи това примирие, обаче, възрастните хора, които се метнаха върху гърба на справедливото недоволство на момичетата и момчета на прехода, трябва да слязат от там. И да престанат да ги насъскват един срещу друг. Да престанат да принуждават ранобудните да застават в кръгова отбрана. И да смятат, че всички останали, които не са с тях, ги мразят.
Не насърчавайте студентите да пишат списъци с колеги, които обявяват за врагове, нито ги поощрявайте да обявяват обикновени хора за персони нон грата. Защото няма нормален човек в България, на когото да му харесва жалката мимикрия на политиците.  Няма нормален човек, на когото му харесва тази съдебна система и този парламент. И тази непоносимост би трябвало да ни обедини, а не да ни разделя и да прави този протест невъзможен и пълен със съмнения - че армията на самообявилия се за добър олигарх иска да измести лошия олигарх, без да е ясно какво следва от това за България. И без да е ясно каква точно ще е бъде промяната. Ако ние, живелите преди 10-ти ноември така се мразим помежду си, защо и децата ни да го правят?
Ако искате промяна, отдръпнете се. Всички тези възрастни лица, които са си сложили по една табелка „окупирал съм истината“, да си я занесат вкъщи и да се скрият от екрана. Заедно с неолибералните си идеи, които докараха страната до днешното жалко състояние. Да се отдръпнат и тези, които защитават някаква лява идеология, която няма нищо общо с идеите за справедливост и солидарност.
Погледнете снимките на прехода - протестът у нас е непрекъснат. Той продължава вече 24 години, просто защото на никой българин не му харесва политическата кочина, в която живеем. Затова не лъжете студентите вътре, че студентите отвън харесват статуквото и се готвят да управляват България с подмазване и подлост. Защото това не е така. Ако студентите отвън бяха богати, бяха еснафи и не им пукаше за страната, както пишат по форумите за тях блогъри, журналисти, хора от неправителствения сектор и част от техните преподаватели, тези студенти със сигурност щяха да намерят начин да учат извън България, както учат децата на голяма част от хората, които ги обиждат по форумите. Но те са тук. И не са избягали все още. Както не са избягали колегите им вътре в Ректората. Които също биват обиждани.
За Бога, и без това младите хора не останаха много. Нека не ги делим на нашите деца и останалите кратуни, защото когато те се присъединят към трите милиона български емигранти, кого ще управлявате? Извън София, както се изрази един уважаван социолог, провинцията е вече нещо средно между старчески дом и цигански катун.
 

Станете почитател на Класа