Г-жо Пиргова, адекватни ли са мерките, които правителството взима по отношение на бежанците и трябва ли да бъде свикан КСНС?

Смятам, че правителството може само да се справи с бежанците. Те не са толкова много, че да се вдига толкова много обществен шум и обществото да се притеснява по този повод, който ние трябва да преодолеем като държава. Вярно е, че такъв опит нямаме, но не можем да наречем числото на бежанците бежанска вълна. Би трябвало и на държавно, и на общинско равнище, и при взаимодействието на държава и местни структури да се направи така, че да се намерят и сгради, и средства , и възможности, за да се уредят бежанците в нормални човешки условия. И да им се осигури медицинско обслужване, както и на някакви обществени начала да се организират възможности за обучение на децата. Това нещо обаче става невъзможно, защото в държавата цари обща безотговорност – не само във висшите държавни институции. Първо - президентът напусна своя пост неформално и той вече не е президент. Плевнелиев и да свика КСНС в неговите думи никой няма да се вслуша, защото той не служи за обединителен център. Правителството, струва ми се, не действа достатъчно организирано. Общините, които са централизирани и на бюджетни средства, просто не действат по проблема за бежанците, оставят го изцяло на държавата. Казвам тези неща, защото проблемът е изключително показателен за това как работи държавата – не можем да се справим с елементарни неща. И ще направя една аналогия - проблемът с бежанците от Сирия е като проблема с Пернишкото земетресение. То не беше толкова голямо, но ние все още не можем да се справим с него.

Как ще коментирате противопоставянето в обществото, което предизвика този проблем?

Това е част от общото противопоставяне и общото състояние на нацията. Това, че българите са гладни, няма връзка с наличието на бежанци. Бежанците у нас са сравнително малко, хората, които са без къщи в Перник, също не са толкова много, но ще стоят без домове, защото институциите не могат да се организират. Противопоставянето работи в посока на това проблемите да не се решават. То също така е опит държавата да се разпадне, тъй като институциите не действат на необходимото равнище. И пак казвам, основното в тази ситуация е липсата на президента и институциите около него. НС също не се е заело да обсъди въпроса и да натовари със срокове, задачи и бюджет една определена институция. Правителството пък прехвърля топката от министерство на министерство. Това води до общото настройване на хората един срещу други с цел да се решават проблемите на отделни лица. Излиза, че на държавата проблемът е в това, че Бойко Борисов не е на власт, оттам се тресе цялата държавата.

Основателни ли са подозренията, че това правителство не стои добре на Запад? В изолация ли е този кабинет?

Това правителство е в много по-добро положение от гледна точка на външните си отношения, отколкото правителството на Бойко Борисов. Правителството на Борисов беше потресло с действията си целият ЕС. То взаимодействаше най-добре със службите на САЩ от гледна точка от синхронизиране на противодействията на тероризма след атентата в Бургас. . Други външни взаимодействия не е имало и в ЕС е стояло най-зле. Имаше един успешен министър – Томислав Дончев, който можеше да говори в Брюксел и всичко други се струваше потресаващо на нашите партньори. Правителството на Орешарски излиза от тази изолация, възобновява връзките със САЩ, и с Русия и ЕС на ново равнище. Аз бих казала, че президентът е в изолация, защото няма идеи за външна политика.

Беше съобщено от регионалния министър, че 81% от новите пътища са със сериозни дефекти. Вие виждате ли някакво желание за борба с корупцията в този кабинет?


Трудно е в държавата да се случат реформи, защото обществото в лицето на политическите сили и техните симпатизанти, свързани с харизматичната личност на Бойко Борисов и очакването, че той ще се върне на власт, реално ги блокират. Такива очаквания за завръщане имат и фирмите, и част от администрацията, която страшно много печелеше от комисионни от обществени поръчки при Бойко Борисов. А за да се случат тези реформи, правителството има нужда от подкрепата на администрацията. Как да се случи това обаче, след като Бойко Борисов апелира към нея с: Внимавайте, аз ще се върна на власт и ще ви накажа! Естествено е тази администрация да няма мотив да работи. Предстои промените в закона за обществените поръчки да бъдат доприети в пленарна зала и смятам, че в тях има възможности корупцията да бъде ограничена. Но не може да се очаква, че корупцията лесно ще бъде премахната, защото тя е част от системата на политическата власт у нас. Ако казваме, че това правителство има връзки с олигархични сили, не трябва да забравяме, че самата партия на Бойко Борисов е олигархична. Взема големи комисионни, свързана е с много олигарси.
Всички политически сили, когато правят избори, са принудени да взимат средства от бизнесмени, които после искат тези средства да им се върнат. Начинът на правене на политика бе опорочен по време на целия преход и ние нямаме нормален изход от създаденото положение. Ако обществото не подкрепи реформи на правителството на Орешарски, то безславно ще завърши със стария начин на правене на политика. Представете си един министър, на който му казват, че ще бъде министър още месец или два, каква е мотивацията му за реформи? И какво би направил той? Така че обществото трябва да си даде сметка кой и колко да управлява. Когато обществото мълчи, центърът на столицата казва: Искаме Бойко да се върне на власт. Това е.


Какво следва, ако правителството на Орешарски не се справи?

Следва президентът Плевнелиев да направи служебно правителство. Аз смятам, че той няма такава легитимност, защото служебният кабинет, който той назначи, не се справи със задачата да направи честни избори. Второ – президентът не изпълнява президентските си функции. И трето – ще назначи за премиер Бойко Борисов. Така властта ще отиде при Борисов без избори. И той няма да се готви за избори, а години наред ще остави държавата без Конституция. Много мои колеги смятат, че докато сме в ЕС Конституцията не може да се суспендира, но според мен това е илюзия. И смятам, че ако президентът Плевнелиев е на власт и направи предсрочни избори, държавата отива към авторитарен режим.