Учителите по български език и литература предлагат да останат старите програми, има предложение за редуциране на броя на творбите, но няма да отпадат автори, заяви образователният министър Анелия Клисарова, съобщи БГНЕС.

Образователното министерство представи резултатите от анкетата сред учителите по български език и литература за това как трябва да бъдат променени учебните планове и програми. 4461 учители по български език и литература са попълнили анкетата на министерството или точно 76,2 % от всички 5854 учителите по български език и литература. Анкетата не беше задължителна, участието им показва, че те имат желание да участват в дискусията, коментира министър Клисарова.

Като цяло учителите подкрепят авторите в сега действащата програма, има и предложени нови автори, но те са по-скоро екзотични, но по личната ми преценка, те не могат да бъдат включени, уточни заместник-министърът на образованието Атанаска Тенева. Повечето от колегите смятат, че трябва да се увеличат часовете по български език и литература, добави тя.

Преценката на хората, които анализират резултатите е, че медийната кампания по повод на застрашени автори и произведения е подтикнала колегите да подкрепят авторите и произведенията, за които се започна дискусия през юни. Има предложения за разместване на произведения, които се учат в задължителната и избираемата подготовката, каза още заместник-министърът. "Засега няма други предложения за Уилям Шекспир освен "Хамлет", разказа още тя. Някои учители предлагат да има повече произведения на Христо Ботев в учебните програми, сред които "Елегия", "Моята молитва". Има учители, които смятат, че произведенията на Иван Вазов, отразяващи отношението му към войните трябва да отпаднат от учебните програми, има и учители, които смятат, че "Елате ни вижте" не трябва да е в учебната програма, но това са единични случаи, подчерта Атанаска Тенева.

От министерството обясниха, че 138 деца на бежанци, намиращи се в интеграционните лагери имат нужда от обучение по български език. Интеграционните центрове имат нужда от 4 учители по български език, както и от помещения, в които да се провеждат уроците. Има готовност тези учители да бъдат насочени от столични общообразователни училища. В интеграционните центрове в продължение на 6 месеца децата трябва да получат подготовка по български език и след това те ще се насочат към интегриране в българските училища и започване на съответното за възрастта им образование, обясни Клисарова. От министерството имат готовност да окажат подкрепа на интеграционните центрове с учебни помагала и учебници и дори вече са разговаряли с ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" чл. кор. проф. Иван Илчев за необходимостта децата на бежанците да получат образование по майчин език, когато започнат да учат в българските училища, обясни още министърът.

Продължава политиката към петгодишните, но ще се борим за по-добри условия в училищните групи, искаме да създадем максимално добри условия за децата, подчерта образователният министър. По отношение на петгодишните образователното министерство ще продължи да спазва закона. Амбицията ни е в последните дни преди Коледните празници или първите дни след Нова година Законът за средното образование да влезе в ресорната комисия в парламента, каза днес образователният министър.

"Мисля, че образованието е приоритет не само на правителството, но и на цялото общество и ще се борим за повишаването на бюджета, но за мен е важно бюджетът да бъде свързан с политиките, които ще си постави министерството, важно е как ще вложим средствата, които ще получим и какъв ще бъде ефектът от тях. Министерството трябва да заложи на 3-4 политики, които да бъдат реализирани, за да не разпиляваме средствата. Около 4%, дай Боже да се случат", заяви още Анелия Клисарова днес.