Г-жо Мавродиева, какви са Вашите наблюдения върху езика на предизборната кампания?

В тази предизборна кампания се преповтарят твърде много употребявани думи и послания. Изразите и фразите са прекалено абстрактни. Няма състезание на идеи и на виждания за конкретни политики. Не е ясно как, например, бъдещите народни представители биха променили законодателството, за да бъдат осъществени конкретни промени. Има лични заяждания и лични нападки. Липсва голямата политическа и почтена игра. Виждаме твърде много политически лица на плакатите, но те не застават един срещу друг в реален дебат.

Каква е ролята на медиите в предизборната кампания?

Голяма част от телевизиите позиционират политическите дебати в конкретни региони и там гражданите задават директно към политиците своите конкретни въпроси. Техните въпроси се излъчват индиректно по телевизиите и така достигат до много хора. Това е форма на гражданска активност и показва, че гражданите отказват да бъдат само получатели на апели и политически лозунги. Конкретният и емоционален език на гражданите контрастира с абстрактния език на политическото говорене.

Как ще коментирате езика на интернет-форумите?

Този език е ясен и разбираем. Има, разбира се и думи, които не са в нормите на етикета. Но участниците в интернет-говоренето са спонтанни и изразяват конкретни искания и позиции. Политиците се надпреварват в това да спечелят парламентарно представителство, но липсва голямото състезание на това - какво конкретно предлагат политиците, за да се се случат реални промени в живота на хората в конкретни региони. И това често е предмет на разговор и коментар в интернет-форумите.

Бихте ли направили паралел между езика на Бойко Борисов и на Сергей Станишев?

Езикът на Станишев е рафиниран – това е езикът на етичния, на образования и интелигентен човек. Но езикът на Станишев е и аморфен. Бойко Борисов говори кратко, ясно и разбираемо. И двамата имат своите привърженици.

Условно казано, обаче, Борисов и Станишев говорят на паралелни езикови равнища. Общото между тях е, че всеки изважда факти, които се опитва да представи като аргументи в полза на партията, която представлява – тогава, когато тя е била на власт. В същото време – независимо от стила на изказа – и при двамата липсват сериозни контрааргументи, липсва оборване на опонента с факти, липсва етичност и равнопоставеност. И Бойко Борисов и Сергей Станишев са политически говорители, а не политически оратори. И за това тяхното говорене не достига до голям брой хора.

Вие сте наблюдател и анализатор на последните избори в САЩ. С какво е различно предизборното говорене там?

В САЩ присъстват повече сериозните политически анализи и се реагира много бързо на медийно ниво, когато се отчита грешка в хода на кампанията. У нас има известен напредък в тази посока. Медиите отдавна не са ретранслатор на новини и дебати. Те са организатор на сценарии, в които монолозите са по-малко, а дебатите – повече и с по-голяма конкретика и гражданска активност. Но понякога се получава и преекспониране в тази посока.

Езикът на кои политически послания би имал най-голямо въздействие върху предизборните нагласи на гражданите?

Това е сложен въпрос, но определено може да се каже, че ясният и обвързан с конкретни проблеми на гражданите език има по-голямо въздействие от аморфните и общи политически послания. Българинът иска ясен и категоричен отговор на своите въпроси. И очаква от политиците да отговорят с езика на конкретните политики и механизмите за тяхното провеждане, а не с този на общите послания. Българинът вече не вярва на езика на обещанията. Той иска да види конкретно свършена работа – повече работни места, по-високи доходи, изобщо – по-добър стандарт на живот.

Иванка Мавродиева, доцент, д-р и дфн, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Защитила е дисертация за парламентарното красноречие в България. Дисертацията й за доктор на науките е свързана с политическата реторика в България след 1989 година, като обхваща ораторството от митингите и протестите до  Web 2.0. Автор е на книги, които представят систематизирана научна информация в нови сфери и в традиционни области, преоткрити през погледа на преподавателя, учения и изследователя: „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева.

Автор на 80 статии в научни списания и сборници.