София /КРОСС/ Стабилност на цените, -0,7% инфлация, бюджетен дефицит 1,7%. Това са част от характеристиките на естонската икономика през 2009 година, благодарение на които стана ясно, че 2011 година страната ще стане част от еврозоната. Това каза пред БНР посланикът на Естония у нас Рейн Ойдекиви.

"Правителството взе много непопулярни решения. Бюджетът на публичния сектор беше рязко намален -заплатите бяха намалени с 15-20% . Две неща останаха на същото равнище - пенсиите и заплатите на учителите - това беше стратегическо решение", каза посланикът на Естония. По думите му това, което е било голям плюс за борбата с кризата, е бил натрупаният фискален резерв, който сега активно се използва. Другото предимство на Естония е това, че тя има най-малък дълг в ЕС - 7,2% от БВП. Не на последно място, подчерта посланик Рейн Ойдекиви, страната е имала растеж в усвояването на еврофондовете. Ойдекиви поясни, че структурните реформи в страната са започнали в началото на 2009 година и първите резултати вече са факт в икономическото развитие на страната.

Естония е първата държава, която е в система на валутен борд и се присъединява към еврозоната, този опит може да бъде полезен за България, смята Ойдекиви. "В Естония се опитваме да подкрепяме отварянето на еврозоната и се надявам, че до края на годината България ще успее да отговори на критериите", каза посланикът и посъветва страната ни да ограничава разходите, защото е по-добре да използваме превантивни мерки, отколкото да се бори след това с резултатите.

Естония иска да влезе в силна еврозона, затова приветстваме решенията на ЕС от министрите на финансите за засилване на контрола, коментира посланик Ойдекиви. Има много отворени въпроси, но Естония е склонна да подкрепя един по-радикален подход. Страната смята, че трябва по-силен мониторинг и по-силна координация. "Ясно е, че ролята на Евростат трябва да бъде засилена и да има повече права за проверки. Много проблеми, които сега ги виждаме в еврозоната, не са от миналата година или от тази, а чак от 2002 година, когато беше първата вълна на присъединяването", коментира посланикът и допълни, че според него проверката на Евростат у нас не буди нищо тревожно.

/РА/