Богдана Манова разказва как помага и вижда бъдещето на изоставените деца в България:

"Когато чуят, че отивам да видя децата от някоя институция, повечето от познатите ми предлагат дрехи, обувки или играчки от своите деца. Предмети. Неща, от които практически нямат нужда, но не искат да оставят на боклука.

След като се освободят от тях и след като разберат, че тези вещи са отишли в някой дом, хората се чувстват някак по-полезни.

Същото става и по Коледа, когато децата от домовете преяждат с торти, сладкиши и шоколади, запасяват се с ябълки и банани и получават два номера по-големи тениски на Спайдърмен или Батман...

Същото е и когато група приятели решат да помагат на някой дом, съберат пари и сменят дограмата, защото е стара...

Във всички случаи става дума за предоставяне на материални неща или за опит да се дублира ролята на държавата. Така с нашите пари децата получават обновени площадки за игра, чисто нови фитнес уреди и нови дрехи...

Без да отричам тези форми на даряване, искам да кажа на всички, че те сами по себе си не променят особено положението на децата...

Защото кафезът им, макар и бутафорно позлатен, продължава да бъде кафез...

А самите деца продължават да страдат от дефицит на внимание и общуване и растат в един затворен свят, лашкайки се от един дом в друг...

На 12 те вече не са невинни деца, пушат фасове от улицата, псуват и мразят държавата.

На 15 крадат или проституират.

На 18 излизат от домовете без ясна визия за това, какво искат и какво могат, как да си намерят работа и на кого да се обадят, когато им е тъжно...

Аз се запознах със стотина от децата, настанени в институции. Те са близо 2% от всички изоставени деца (около 6000). Десет от тях се научиха да говорят по-добре с помощта на професионален логопед. Трийсет откриха радостта от народните танци. Трийсет и пет изпяха най-хубавите детски песни. Четирийсет научиха, че "София" значи мъдрост. Един от тях се запозна с любимия си музикант.

С повечето от тях се срещам поне веднъж седмично, изслушвам ги, говоря им и им казвам, че най-хубавото им предстои.

Вярвам, че всички до един са прекрасни и уникални.

Опитвам се да инвестирам не само парите, които приятелите и познатите ми даряват, но и цялата си енергия и оптимизъм в тях.

Откривам света през техните очи и им показвам моя собствен свят.

Разказвам им, че един ден те ще имат семейства и деца и със сигурност ще бъдат много сърцати и отдадени родители.

Вярвам, че съм й полезна, защото им дарявам знания, сили и заряд. Частица от себе си, и то най-добрата.

Според мен това е същността на даряването".

/АБ/