Заместник-министърът призна, че е имало забавяне с приемането на промените.
Заварените случаи на 199 желаещи българи да осиновят деца от България ще минат по старата процедура, т.е. те са включени в националния ни регистър за осиновявания. Промените в законодателството предвиждат българите в чужбина, които осиновяват деца, да могат да сторят това, като бъдат включени в международния регистър, за да бъде спазена Хагската конвенция, която България е подписала. Една от опасностите, които обаче крие минаването по старата процедура, е, че решенията за осиновяване могат да не бъдат приети в чуждата държава.
Омбудсманът Гиньо Ганев предложи при промените да бъде запазена българската индентичност, като българите с постоянно пребиваване в чужбина да имат предимства пред чужденците. От Министерство на правосъдието се съгласиха в Правилника за работата на Съвета по международно осиновяване в рамките на критериите това да бъде записано, но не било необходимо да бъде включено в самия Семеен кодекс, тъй като чл. 95, ал. 1 отчита предпочитанията на осиновителите и всички други обстоятелства. Гиньо Ганев посъветва институциите налагането на критерии за българите в чужбина да бъде записано и в мотивите на промените на Семейния кодекс.
Един от проблемите, който възниква при този вид осиновявания, е, че в международния регистър има по-малко деца, те са и над 1 година, могат да бъдат от ромски произход или със здравословни проблеми, за което българските граждани като цяло все още не са готови, за разлика от чужденците.
Снежина Раденовска отбеляза, че до 1989 година в България са осиновявани едва по 5 деца годишно от чужденци, докато сега цифрата достига до 1300 на година. Тя припомни, че при регистъра за национално осиновяване основният критерий е бил гражданството, докато при международния - основният критерий е този по обичайно местопребиваване. Според нея е необходимо промяната в законодателството да влезе колкото се може по-скоро, защото не можем да погазваме международните актове, но не бива да забравяме при определяне на осиновителите далечното роднинство, което да залегне при критериите на разпоредбите.
Илиана Костадинова, съветник на министър-председателя, предупреди, че направените предложения са крачка напред, но ние сме член на ЕС и трябва да се запитаме дали даването на предимство на българите в чужбина няма да ни противопостави например на Закона за дискриминацията или други международни актове.
Според Миглена Балджиева, юрист в Международна социална служба в България, българският Семеен кодек се хармонизира с Хагската конвенция, но са необходими бързи действия за висящите случаи.
Божидар Томалевски, лидер на "Другата България", даде за пример Полша, Литва и Канада, където местните граждани имат предимства при осиновяването на деца и поиска да се намери начин и в нашето законодателство българите да не бъдат делени на такива в чужбина и в България.
В дискусията взеха участие и представители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за закрила на детето, юристи.
Информационна агенция КРОСС припомня, че само преди една седмица на сайта на агенцията бе проведена онлайн дискусия по проблемите на осиновяването.
/КП/
Източник: Информационна агенция КРОСС
