На неправилно зададен въпрос, се получава неправилен отговор, така социологът и политолог Антоний Гълъбов коментира в интервю за БГНЕС въпросът от кабинета на премиера дали се оказва натиск върху медиите, както заяви преди това президентът Първанов. “Това ми напомня едно детско филмче от детството “Ум белият делфин“. Там имаше една такава реплика: задай тъп въпрос и ще получиш тъп отговор. Въпросът беше зададен от президента и по неизвестен за мен сценарий и причини всички започнаха да отговарят на този въпрос, формулиран от президента. Той намекна, че медиите са зависими, че са контролирани и т. н. и нататък всички започнаха да отговарят на президента с разбирането, като че ли господин Първанов налага някакъв дневен ред на българското общество, нещо, което изглежда странно. За да сме коректни, трябва да кажем, че медиите не са посредник в българското общество, медиите са страна в българското общество. Освен всичко останало, трябва да кажем, че всеки въпрос, който е адресиран към собствениците и към ръководителите на медиите, е различен от въпроса, адресиран към журналистите. Следователно получихме един ефект на ехо, от което нито стана ясно нещо, нито българското общество в крайна сметка разбра къде се намира проблемът в отношението между медиите и властта. Така че имаше едно напълно безсмислено упражнение според мен. Упражнение, което не може да подмени много сериозното усилие, например, да се установи собствеността на медиите, много сериозните усилия да се направи една нормална медийна регулация поне. Иначе размяната на въпроси и отговори е едно упражнение отново казвам, по-скоро беше информационен шум през изминалите дни, отколкото реален дебат“, казва Антоний Гълъбов. Относно полицейската държава, дали я има, Гълъбов коментира, че и там пак въпросът е формулиран неправилно и неточно. “Ще ви дам пример: от 2001 година насам Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) с различни интервали от време прави едно изследване, което се нарича Правно съзнание на българското общество. Много интересно изследване, с много тревожни резултати. За 2008 година 72% от хората казват, че ние не сме равни пред закона. Това означава, че проблемът не е в полицейската държава, проблемът е в това, че отсъства правовата държава. Няма гаранция за това, че ние сме еднакво третирани пред закона и това е много по-сериозен проблем, отколкото видимостта на някакви усилия за сплашване на престъпността, усилия за организиране на полицейски акции и т. н. Проблемът е елементарен. Не можем да говорим за демокрация, ако нямаме равенство пред закона. И след като никой не иска да повдига тази тема, а си говорим дали има полицейска държава или не, значи, че нещо не е наред. Значи, че това е отново по-скоро пропагандно прочитане на някои неща, отколкото сериозен дебат. И доколкото източникът е пак същият, е време да напомним, че работата на президента е наистина да се опитва да формулира сериозни теми, а не подобен тип шикалкавения“, твърди социологът. На въпрос кое е най-опасното, което не трябва да правим в този момент и кое най-доброто, което трябва да направим, Гълъбов отговори, че най-опасното е нещо, което не е свързано с кризата. “Най-опасното е нещо, за което предупреждавахме преди кризата. В известен смисъл България навлезе по-тежко в тази криза, навлезе под по-остър ъгъл в дълбочина, тъй като дълъг период от време нямаше готовност да бъдат, а може би и досега, да бъдат коментирани вътрешните рискове в страната. Кризата беше определена като външна, като нещо, което отвън влиза, което пречи, защото международното положение и така нататък. Нямаше достатъчно упоритост и последователност, за да бъдат посочени вътрешните ресурси на тази криза. Казано най-накратко това е липсата на свободната конкуренция, с други думи липсата на ефективна държавна регулация. Ние имаме всякакъв вид регулатори, може би сме една от страните с най-голям брой институции, които се занимават с регулиране на нещо и точно това показва, че всъщност ние ефективна пазарна регулация нямаме. А нямаме и свободна конкуренция, което е в стратегически план много по-сериозният проблем, отколкото движението на обема на външните инвестиции, размерът на вътрешния дълг, междуфирмената задлъжнялост, всички тези неща са по същество по-скоро следствие на тази голяма предпоставка за липсата на свободна конкуренция. Крупният капитал в България никога не е търсил конкурентна среда, той винаги е търсил политическа протекция. Това е съвсем различен тип усилие за бизнеса. Средният и малък бизнес в България до голяма степен е разчитал на подобни механизми и в това отношение ние нямаме в самия частен бизнес достатъчно сили, достатъчно консолидирана воля да се настоява за еднакви правила, да се настоява за прозрачни процедури, да се настоява за ефективна регулация, да се настоява за ефективна съдебна санкция. По простата причина, че страна, в която съдът не работи, няма как да гарантира независимостта и почтеността на пазара. Няма как, след като не можете да осъдите длъжника си, да смятате, че е необходимо да продължавате да инвестирате в продукта си, а не да платите на някой, който да ви реши проблема“, заяви Гълъбов. /БГНЕС /www.bgnes.com