През 20-те години на прехода от гледна точка на демографията България пое стихийно по пътя на Латинска Америка. Големите градове, най-вече София, се превърнаха в нечовешко място за живеене заради чудовищното струпване на хора. В същото време цели региони на страната се обезлюдиха.
Оперативните програми на Европейския съюз дават възможности да се развиват и селата. Но обикновените граждани не знаят. Някой трябва да отиде при тях, да им донесе експертното знание и да им се посвети. Това е мнението на известния социален антрополог Харалан Александров.

Той се е заел да го направи за Ивайловградско. Участва в екипа на програмата "Лидер" в общината. Консултант е и на националната Програма за развитие на селските региони 2007-2013 г.
Тази програма е много повече от даване на субсидии на фермерите, каквито са представите на широката публика, казва Александров. Целта й е да се повиши качеството на живота в селата. Не само доходи, покрив, перспективи, но и добра околна среда, качествени социални, образователни и здравни услуги. Тя е нещо сложно и комплексно, което изисква внимателно синхронизиране и взаимодействие между ведомствата, между държавните и местни институции да осигурят хармонична среда за човешко развитие. Така е в Европа.
Но не и в България, казва антропологът. В момента изглежда така, сякаш управляващите нямат идея как да се развива страната. Бюрократите от различните ведомства предприемат противоречиви ходове. Земеделското министерство се опитва чрез програмите "Лидер" да развива селските региони, да насърчава предприемчивостта, да мотивира младите да остават. А Министерството на здравеопазването закрива болници. Министерството на финансите се стреми да изсмуче колкото се може повече пари от производителите, с което унищожава постиженията им, застрашава съществуването им, както се случи с винарството, изключително важен за Ивайловградско отрасъл.
Това е голямата драма в момента. Не мога да кажа, че е конспирация за съсипването на селските региони, но усилията, които полагам тук и на други места, от повече от година са подкопани от неинтелигентна, стихийна и дезорганизирана политика на ведомствата, коментира Харалан Александров.
Преди две години открил за себе си Ивайловград и региона.
Хареса ми това място. Хората са дружелюбни, климатът е мек и приятен. Имам планове като се пенсионирам да се заселя в едно от красивите села тук - Драбишна, казва той. Иска ми се в него да се оформи колония от журналисти, творци и учени, както се случи навремето с Ковачевица. Бойко Станкушев, бивш директор на Националната телевизия, вероятно с негови приятели, се готви да си купи къща. И други хора проявяват интерес.
Регионът има голям потенциал за развитие на туризъм с архитектурните и археологическите паметници. Също и за биоземеделие, особено винопроизводство, със запазената чиста природна среда. Голяма част от територията е в защитената екомрежа "Натура" . Това са основните ресурси за развитие, смятаме с колегите, с които работим по Програмата "Лидер", казва Александров.
Моята задача е да изследвам възможностите на местните общности да се възползват от европейските програми. Важно е да разработят качествени проекти, за да не се налага да се връщат пари. Но по-важно е хората от едно селище да умеят да се обединяват дългосрочно около свои идеи и проекти и да ги осъществяват. Тепърва ще трябва да се учат на това.
Досега те бяха изключени на практика от европрограмите заради усложнените процедури. За тях е непосилно да се преборят с бюрокрацията в София, за да получат пари. От финансирането се възползваха ограничен кръг от бизнесмени, които имат връзки в администрациите или в политическите кръгове, или могат да си платят на консултантска фирма да им изработи проект /което струва между 5 и 15 хил. лв./.
Задача на "Лидер" е да създаде условия хората на място да се обучават. Тази система работи добре в Европа, надяваме се да сработи и у нас.
От около 10 месеца екип от 4 души работим по "Лидер". Провеждаме срещи с обществеността, консултации, обсъждане на проекти. Пишем Стратегия за местно развитие на Ивайловградско. Дейността ни е широко оповестена. Обиколихме доста села. Борим се с недоверието и скептицизма на хората. Раздаваме брошури, в които на обикновен език са описани възможностите, които дава програмата. Могат да регистрират инициативни групи до края на годината и да кандидатстват с проекти. Вече започват да идват заявки.
В програмата за развитие на селските региони има и мерки за възстановяване и опазване на архитектурната и културна среда. Едно добре запазено и поддържано село с хубава архитектура ще привлече много повече туристи, отколкото ошмулено, порутено и бедстващо, каквито са в Ивайловградско.
Поне засега местните хора не успяват да видят като ресурс старите къщи. За тях те са тегоба, символ на изостаналост и бедност. Склонни са "да се отърват" от тях и да вдигнат на мястото им нещо ново, но грозно. Няма как да се обясни нещо, което е в разрез с мисленето им.
В този смисъл ние вървим срещу вълната. Трябва чрез хора, които са готови да дойдат да живеят в тези села и да възстановят къщи, да им се покаже, че могат да печелят от това. В движение модифицирахме стратегията. Преценихме, че тези, които ще дойдат, е хубаво да са заможни, образовани хора от академичния свят, медиите, културата. От това регионът ще спечели.
Още по-добър начин, който съм прилагал, е някой да направи проект с местни хора. В традиционни затворени общества, ако някой се активизира, това тревожи и често предизвиква завист и саботаж. Важно е да не се чувстват колонизирани от заселниците, а да усещат, че имат полза от тях.
И друго, което е много важно, трябва да се подхожда избирателно към кандидатите да купуват имоти. Преди няколко години подозрителни типове бяха отишли в Горно Луково и казали, че ще купят всичко. За щастие, хората им се противопоставиха.
Постепенно, по различни начини ще се преобърнат възгледите на местните. Ще разпознаят истинската стойност на това, което имат. Сигурно междувременно част от къщите ще се саморазрушат. Но възстановяването на една традиционна стара сграда от камък, кирпич и дърво е трудно и скъпо, трябва тези, които го правят, да разбират смисъла.
Голям проблем е, че българите не можем да се сдружаваме. В Програма "Лидер" се предвижда да се отпускат пари на инициативни групи. Могат 3-4 съседи заедно да направят комплекс от хотелчета, заведения и работилнички в реставрираните си къщи, да възстановяват стари занаяти.
Мислили сме и какво ще е, ако едно селище или квартал бъде обявено за паметник на културата, архитектурен или етнографски резерват. Ако стане, изискванията са строги, но имотите поскъпват. Дали да стане резерват или не, решават жителите, като преценят предимствата и затрудненията.
Важно е местните хора да бъдат спечелени, да повярват. В това отношение кметът на община Ивайловград Стефан Танев е много отворен. Мисля, че през миналите две години, откакто работим с тях, се развива и мисленето на хората в администрацията.
Много се надявам да се направят проекти, в които местните да си намерят форми на сътрудничество с външни хора. Да направят съдружия, смесени организации и фирми. Този край рано или късно ще се развие. Въпросът е дали местните хора ще спечелят от това.
Виждам как постепенно започват да оценят новите идеи, оптимист е Харалан Александров.

/КП/