Трийсетина души изпратиха в последния му път Траян Радев, син на забележителния български революционер, дипломат, историк и публицист Симеон Радев и на известната художничка Бистра Винарова, на Централните Софийски гробища, предаде репортер на БГНЕС. Слово за принципния, изстрадал, но успял достойно да съхрани изключителното мисловно наследство на Симеон Радев, Траян Радев прочете проф. Георги Бакалов, директор на Държавна агенция “Архиви”. Сред малцината присъстващи беше бившият президент Петър Стоянов, който специално е дошъл от чужбина за тъжното събитие. Той е от малцината, който като държавен глава е помагал на вече възрастния и болен Траян Радев. Министерството на културата беше представено от Игор Чипев, директор на дирекция в МК и съветника на министъра Георги Трифонов, както и Петър Константинов, председател на Фондация “Мати Болгария”. Почитта си към паметта на Траян Радев изразиха и представители на Музея на българската литература с директор Румяна Пашалийска. На траурната церемония бяха поднесени и цветя от името на министър-председателя Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов. Траян Радев беше от малцината българи, който е имал щастливата възможност да расте и се развива под взискателните погледи на два духовни колоса - майка му, известната художничка Бистра Винарова, и баща му - ненадминатият историограф, мемоарист, публицист, революционер, дипломат, литературен, художествен и театрален критик Симеон Радев. Да бъдеш син на Симеон Радев във време, когато поголовно се сменят ценностите, в името на които той е живял и творил, е изпитание не само за един млад човек. Извести са нелеките пътеки, които трябваше да извървят мнозина български интелектуалци в онези дни, години и десетилетия. Мнозина от тях не издържаха, други се превиха, а трети като Симеон Радев и Бистра Винарова се затвориха в себе си, за да съхранят онова, което според тях, трябваше да оцелее, за да бъде жив и духът на нацията в следващите десетилетия. Този нелек товар те завещаха на своя син Траян Радев. И ето, днес пред неговите тленни останки ние правим равносметка на онова, което той допринесе за българската култура, за българската духовност, за България. Той остави настрана собствените си писателски и историографски амбиции, за да се отдаде изцяло на повелята да съхрани, подреди и направи достояние на българското общество забележителното словесно богатство на своя баща. В последвалите нови превратности в личното битие на Траян Радев той не забрави завета на своя баща. Особено след промените през 1989 година той направи всичко възможно да видят бял свят неизвестните дотогава спомени на Симеон Радев “Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 година, “София,1992 година, “Това, което видях от Балканската война”, София 1993 година, “Българската студентска колония Женева/1898 -1899 г.”, София 1994 г., “Погледи върху литературата и лични спомени”, София, 1996 г. и разбира се, неговия най-голям подвиг: съхраняването при много, почти криминални обстоятелства, митичния трети том на “Строителите на съвременна България”, който благодарение на съвместния проект на Агенция БГНЕС и издателство “Свети Климент Охридски” през 2009 година се превърна в събитие за българската общественост. Обширният предговор и изключително прецизно подготвените бележки в три категории са дело на всеотдайния Траян Радев. Единствено тежката болест му попречи да изпита същата радост и удовлетворение от току-що издадената отново от издателство “Свети Климент Охридски” забележителна книга на баща му за Първата руска революция под заглавие “Русия в началото на ХХ век”, чиято премиера бе само дни преди неговата кончина. /БГНЕС /www.bgnes.com