Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“

Над половината от пълнолетните българи подкрепят въвеждането на промяна в закона, според която насилието и жестокостта към животни да се смята за престъпление, а не за административно нарушение, както е сега. Това показват данните от току-що приключилото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Скорошният случай с отрязаните лапи на куче в Дряново повдигна серия от въпроси за това дали жестокостта към животните трябва да се смята за престъпление, дали тя води след себе си и жестокост към хора, дали затворът не е твърде крайна мярка за такъв вид деяние. Обществото реагира остро на това събитие – бяха организирани няколко протеста, петиции и интернет инициативи в подкрепа на промяната в законодателството и инкриминирането на насилието към животните. Имаше и мнения, че е по-важно първо да обърнем внимание на защитата на хората от бездомни кучета или от такива с нехайни стопани. След проучването на „Галъп интернешънъл“, което е национално-представително и обхваща цялата страна, можем със сигурност да твърдим, че за общественото мнение това са два различни проблема, както и трябва да бъде. Нека законодателят се опита да защити животните, смята мнозинството у хората у нас. Това нито пречи, нито снема необходимостта да се търсят начини и за решаване на другия проблем: носене на отговорност при инциденти с кучета, при които са пострадали хора.

Изглежда че тези нагласи не са споделени само от природозащитниците, присъствалите на протестните и подкрепилите инициативите и петициите. 54% от населението са на мнение, че хората, които умишлено измъчват и/или убиват животни (с изключение на добитъка, който трябва да се умъртвява по хуманен начин), трябва не само да плащат много по-сериозни глоби от досегашните, но и да влизат в затвора.

На противното мнение са двойно по-малко българи – срещу обявяването на жестокото отношение на животни за престъпление са 26% от пълнолетните хора в страната. Въпреки това нито една група от обществото не отхвърля нуждата от подобна промяна в Наказателния кодекс.

Логично, откриваме много повече поддръжници на този проект сред хората, които се грижат за домашни любимци. Почти 70% от тях са „за” въвеждането на сурови наказания за насилниците на животни. Високи стойности на подкрепа регистрираме още и сред най-младите (18-25-годишни), жителите на столицата, висшистите и българите с по-висок материален статус.

Освен високото ниво на подкрепа за инкриминирането на жестокостта към животните, откриваме и относително високо ниво на очакване за ефективността на такава законодателна промяна. 44% от анкетираните българи очакват случаите като този с отрязаните лапи на кучето в Дряново да намалеят реално след евентуално приемане на промяната в Наказателния кодекс. Значително по-нисък дял не очакват реални резултати от такъв вид промяна – 28%.

Да се надяваме, че институциите ще се вслушат в общественото мнение по този въпрос и проектът няма да бъде забравен или първо приет, а след това отменен, както стана със забраната за тютюнопушенето на публични места.


Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец май и обхваща 998 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---