Малко под една пета от пълнолетното население на страната има профил в поне една от т.нар. социални мрежи в интернет. Това сочат данните от най-новото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
Потребителите на социални мрежи – Фейсбук, Туитър, МайСпейс и други, представляват около 40% от активните потребители на интернет пространството. Най-активни във виртуалните мрежи, логично, са хората във възрастовата група 18-24 години. Всеки втори от младежите използва този метод за комуникация. И разбираемо – немалка част от съучениците и приятелите на тези хора са в чужбина и интернет е един от малкото начини за връзка с тях.
Активни в общуването чрез социални мрежи са и висшистите, живеещите в столицата и хората с висок материален статус.
Половината от потребителите на социалните мрежи са изключително редовни – влизат в профилите си всеки ден или почти всеки ден. Втората по честота група е на хората, които влизат в профилите си веднъж – два пъти седмично. Средното време, което прекарват потребителите на такива мрежи онлайн, е около 53 минути.
Наскоро в медиите излезе информацията, че много държавни и общински служители влизат в социални мрежи и дори играят на виртуални игри по време на заседания и срещи, вместо да взимат участие в обсъжданията. Затова някои началници на отдели и кметове въведоха забрана за ползване на такива сайтове в службите. В много от големите частни компании отдавна има рестрикции и служителите нямат достъп до социални мрежи и програми за чат.
Целокупното население на страната все още не е добре запознато с темата и затова се затруднява да даде оценка за това дали влизането във Фейсбук на работното място вреди на бизнеса – около две трети от анкетираните не могат да дадат отговор дали този тип общуване на работното място трябва да бъде забранено или не. Все пак сред анкетираните леко надделява нагласата, че влизането в социални мрежи от служителите в работно време не намалява производителността на труд и не е необходимо да бъде забранявано. 20% от анкетираните са настроени по-либерално към влизането в социални мрежи от офисите и не смятат, че бизнесът губи от това. На обратното мнение, „за” забраната на този тип комуникация, са 14% от населението. Отношението към социалните мрежи на работа сред хората, които ползват интернет, е дори още по-либерално. Разликата между хората, които са против забраната на този тип сайтове в офисите, и тези, които подкрепят такава мярка, е почти 20%.
Разбираемо, мнението на хората, които се занимават със собствен бизнес и носят отговорност за състоянието на бизнеса, е малко по-негативно – 28% от тях са на мнение, че употребата на такива методи за комуникация в работно време трябва да е забранена срещу 17% по-либерално настроени бизнесмени.
Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец февруари и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
