Здравеопазването ни се нуждае освен от пари и от ново качество на лечение и технологии. Нещо повече, здравната система не изглежда да работи еднакво добре в различните си звена: по-малките и отдалечени болници не могат да предложат достатъчно добро лечение. Това сочат данните от представително проучване на обществените нагласи към здравеопазването, проведено от ББСС „Галъп интернешънъл”
Обикновените хора трудно се ориентират за какво точно става дума в специализираните дебати за модели на управление и финансиране на здравната система, плюсовете и минусите на различни системи на ценообразуване на здравните услуги, статистиките кое е „под” и кое е „над” европейското равнище и пр.
.jpg)
Това, което ги вълнува, е имат ли – ще имат ли – достъп до по-качествена медицинска помощ и ще покаже ли в обозримо бъдеще здравната система у нас някакви признаци на обновление или поне движение напред. Затова сред приоритетите на развитие на здравните грижи по принцип хората посочват: по-съвременни апарати и технологии за лечение, повече профилактика за ранно откриване на заболявания. А също и – много важно - прозрачност и ред при заплащането на здравните услуги, както и по-голямо участие на държавата при заплащане на лекарства. Макар че първоначалните реакции към програмата на МЗ за преструктуриране на болниците сред обществото са негативни, общественото мнение признава, че по-малките болници не успяват да осигурят достатъчно добро лечение. Една трета от населението поставя оценка „слаб” на качеството на грижи в тези заведения, а други 27% оценяват качеството като „задоволително”. Едва една пета от пълнолетните българи поставят добра или отлична оценка на малките, главно общински, болници. Делът на положителните оценки е по-висок сред жителите на селата и малките градове, както и сред хората с по-ниски доходи – тоест социално уязвимите. Хората от тези населени места и демографски групи просто се боят, че евентуалното затваряне на болници, които по най-различни причини нямат ресурси да лекуват добре, ще ги лиши и от без това ограничения им достъп до здравни грижи. Затова разбираемо застават на позицията „по-добре недоброто сегашно положение, отколкото нищо”. Дали и с какво преструктурирането на болници ги лишава от достъп до медицинска помощ, или, напротив, им осигурява по-добра такава, все още не е напълно ясно за обществото.
Ясно е обаче, че общественото мнение си представя като добра такава реформа, която внася по-голяма прозрачност в здравната система и достъп до по-модерно лечение. Първото със сигурност е въпрос на активна и премислена дългосрочна държавна политика, а второто – за жалост въпрос на много пари.
Дебатът дали здравеопазването се нуждае главно от пари или преди всичко от реформа, прилича на популярния спор кое е първо - яйцето или кокошката. По принцип общественото мнение няма нужда да бъде убеждавано, че е нужна реформа. От години оценката за начина, по-който функционира здравната ни система, е преобладаващо негативна: имаме не просто недофинансирано, но и недобре използващо и ресурсите, които има, здравеопазване. Нито една реформа обаче, особено в област като здравето на нацията, няма да успее без директно, ясно и открито поставяне на основния въпрос на масата: готови ли сме всички ние да платим сметката за модернизацията на здравеопазването, която толкова искаме?
Каква именно сметка са готови да платят българските граждани и в името на какво – ако се лишават от нещо, с което са свикнали, какво ще получат в замяна и колко ще им струва, пряко или чрез данъците и здравните вноски? Без извоюване на обществен консенсус по този въпрос всяка промяна в броя на болниците, цените, моделите на здравна система и т.н. е по-скоро обречена на непопулярност и неодобрение.
Изследването национално представително, проведено е през първата половина на месец февруари и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
