Народното събрание трябва да спази обещанието си за строг закон за ГМО и да забрани ГМ картоф "Амфлора”, заявяват от сдружение "За да остане природата в България" в писмо, изпратено до БГНЕС.
Веднага след като на 2 март 2010 г. Европейската комисия разреши отглеждането за индустриални цели на генетично модифициран сорт картоф "Амфлора”, Австрия обяви, че го забранява . Само преди една седмица председателят на Народното събрание Цецка Цачева подчерта, че ще бъде гарант на защитата на националните интереси и опазването на българската природа от ГМО и че изследванията с генетично модифицирани организми (ГМО) трябва да се правят в контролирани условия с абсолютни гаранции върху това. Българският парламент трябва да последва австрийския пример, както и да спази обещанието си законът за ГМО да ограничава всички възможности за освобождаване в околната среда.
Разработката на химическия концерн BASF за ГМ картоф получи одобрението след 13 годишно чакане за одобрение. България трябва да забрани "Амфлора”, тъй като: генетично модифицираният картоф на BASF съдържа маркерни гени, които са забранени за използване от Директива 2001/18 чл.4 (3), както и от българския закон за ГМО, чл. 81. Оценката на риска на картофа не изпълнява законовите изисквания, предвидени от Директива 2001/18 Анекс II за провеждане на изследвания за дългосрочния ефект. Засега има само едно представено 90-дневно изследване от BASF и не е представено 24 месечно изследване за хроничния ефект на ГМ картоф. Сериозни са опасенията, че бактериите, съдържащи се в картофа могат да причинят болести както на животните, които се хранят с тях, така и да доведат до болести при човека и развитие на резистентност към антибиотици. На 3 март председателят на Европейския парламент проф. Бузек в своята реч "Европа и свободата” в аулата на Софийския университет, в отговор на въпроси относно ГМО заяви, че Европа много трудно може да каже "Не на ГМО”., напомнят еколозите Според проф. Бузек генетичното инженерство може да помогне за изхранването на страните от Третия свят, и Европа трябва да бъде конкурентноспособна, развивайки генните технологии в земеделието. Проф. Бузек даде пример с Бангладеш, където според него, след ураган само ГМ ориз е оцелял и това спасило населението от глад. В нито една база данни няма информация, че в Бангладеш се отглежда ГМ ориз. Всички изследвания досега показват, че само местните сортове оцеляват при екстремни климатични условия като наводнения, засоляване и суша. Само на 2.6 % от земеделската площ в света се отглеждат ГМ култури. Категоричната позиция на Коалиция "За да остане природа” е, че България и Европа могат да се развиват чрез конкурентноспособни технологии и иновации в областта на производството на качествени храни, които същевременно опазват природата и културните традиции в земеделието. Смятаме, че гладът в света не е технологичен, а политически и социален проблем. Налице са достатъчно научни доказателства за вредния ефект на ГМО върху околната среда и екосистемите. Учудваме се, че проф. Бузек не е е запознат и със световните тенденции: 11% намаление на площите с ГМ култури за 2009 г. и 21% ръст за биологичното земеделие за периода 2005-2008 г. Следването на тези тенденции ще направят Европейския съюз конкурентен в търсене на глобални решения за постигане на устойчиво земеделие. 80 % от българските граждани, според проучване на Евробарометър през 2008 г., са против ГМО и са твърде разочаровани от позицията на европейските институции и колебливите рещения и обрати на българското правителство, подчертават от сдружението. "Очакваме решението на Европейската комисия да предостави в най-скоро време правото на всяка страна член на ЕС да решава сама дали да прилага генетичното инженерство в земеделието и българското правителство да изпълни обещаното – ГМО само в контролирани условия”, каза Светла Николова от Коалиция "България – свободна от ГМО”.

/БГНЕС/