Турските действия срещу офицерите, обвинени в заговор за свалянето на правителство, което те смятат, че има ислямистки цели, е довела страната до повратен исторически момент и повишава възможността за голямо социално разделение.
Посегателството срещу властта на военните достигна ново ниво в края на седмицата с ареста на двама генерали в оставка, които се ползват с уважението на висшето командване, но бяха обвинени в подготовката на преврат. Премиерът Реджеп Ердоган нарече десетките проведени арести болезнен, необходим процес за развиване на демокрацията в страната, която кандидатства за членство в ЕС. Армията е традиционен пазител на светската демокрация, но тя не може повече да съществува над закона и съдебния контрол, смятат чиновниците. Предстоят процеси за над 30 офицери, обвинени миналата седмица за предполагаем заговор от 2003 г, целящ създаването на хаос, който да оправдае намесата на военните. Нарастват притесненията, че светските власти в Турция, висшите ешелони на съдебната власт и въоръжените сили няма да допуснат повече загуба на позиции пред новата политическа калса консервативни мюсюлмани, чийто епитом е партията на Ердоган АКР.
Повечето турци смятат, че генералите няма да посмеят да се противопоставят пряко на партията, която има огромно парламентарно мнозинство и да разрушат новопоявилото се доверие в демокрацията. Има обаче и такива, които се опасяват, че АКР (Партията на справедливостта и развитието) има ислямистка програма, която ще може да прокарва без да бъде спирана от никого, ако бъдат отслабени армията и съдебната власт.
Началникът на генералния щаб генерал Илкер Басбуг нарече превратите „част от миналото“, но предупреди също, че „търпението на армията има граници“. През 1997 г генералите оглавиха кампания на политически натиск, която принуди тогавашния премиер Неджметин Ербакан, ментор на Ердоган, да се откаже от властта – операция, наречена „постмодерния преврат“, за да се различава от въоръжените преврати в миналото. През 2007 г обаче опитът за намеса в президентските избори чрез „е-преврат“ имаше обратен на очаквания ефект. Армията публикува на уебсайта си изявление, критикуващо партията на Ердоган, но ръководството отвърна със собствени критики и спечели изборите, като сблъсъкът дори увеличи подкрепата.
Съдебната власт, или елементи от нея, е втора линия на съпротива срещу АКР. Говори се за нова инициатива за забрана на партията, след като през 2008 г тя едва успя да избегне забраната за действия, подкопаващи светския характер на държавата.
Турската армия е до голяма степен огледало на страната, отбелязват анализаторите. Службата е задължителна, почти всички турски мъже по едно или друго време обличат униформа, а армейските бази са видими в центровете на големите градове, включително Истанбул и Анкара. Всякакви травматични промени в ролята и статута на военните вероятно ще имат отражение върху цялата социална структура. Според Хю Поуп от групата за анализи „International Crisis Group“, борбата между двете страни е започнала още преди 2007 г, но дотогава се е водела зад кулисите. Колкото повече се увеличават обвиненията към високопоставени заподозрени, толкова повече се засилват и обвиненията, че разследването е политически мотивирано. Някои вестници вече задават въпроси за основанията за обвиненията. „Правителството има отговорността да се намеси и да спре поляризацията. Семействата са разделени, всяка социална група се разцепва на про- и анти-лагер“, подчертава Поуп. Ердоган, който отрича всякакви ислямистки стремежи, се срещна в неделя с генерал Басбуг. Според някои анализатори фактът, че каналите за комуникация между двамата все още са отворени е знак, че отношенията няма да стигнат до положението от миналите десетилетия. „Двете страни трябва да живеят една с друга, никой от тях не може да спечели това“, заявява Поуп.
Турската армия е свалила 4 правителства за последните 50 години.


/БГНЕС/