Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“,
специално за „Класа“

Влошаването на икономическите нагласи, започнало в края на миналата година продължава и през втория месец от 2010 г. Това сочат данните от току-що приключилото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”.


Над половината от пълнолетното население на страната е на мнение, че нещата в България отиват на зле, а почти половината очакват ново влошаване на икономиката на страната в следващите дванадесет месеца. През този месец отчитаме и слаб спад в оценките на населението към правителството и управляващата партия ГЕРБ. Три процентов е спадът в доверието към правителството спрямо измереното през януари. Днес 39% от българите заявяват, че имат доверие на правителството.


Подобно е движението в стойностите на доверие към управляващата партия – ГЕРБ, както и към премиера Бойко Борисов – минус три процента подкрепа спрямо месец януари. Борисов продължава да е най-харесваната политическа фигура за мнозинството от българите.
Ако изборите бяха сега, 39% от имащите право на глас биха подкрепили партията на Бойко Борисов спрямо 41% през януари. Това обаче не променя значително електоралната картина. ГЕРБ е без сериозна алтернатива и вероятно би спечелила мнозинство при избори сега. По-голям е негативният ефект върху намеренията за гласуване за партия „Атака“. През февруари „Атака“ губи нови процент и половина и стига до 3% в намеренията за гласуване: една от най-ниските стойности от съществуването на тази формация насам.


Въпреки тенденцията към минимален спад в оценките за управляващите, доверието в полицията и системата на МВР се покачва с три процентни пункта през февруари след полицейските акции „Наглите” и „Октопод”. По въпроса за борбата с престъпността правителството получава най-високи и покачващи се оценки от общественото мнение. Най-трудна ще бъде задачата на кабинета в областта на здравната и пенсионната реформа, където очакванията на хората по традиция са най-високи, а наличните в държавата средства за финансиране на тези сфери: също така по традиция хронично недостатъчни.


През февруари обществото поставя положителни оценки и на отношенията на България с Европейския съюз, управлението на страната като цяло, както и борбата с корупцията. Очевидно от събитията около неуспялата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар у нас ще се запомни главно успешният им завършек: високите оценки и бързото утвърждаване на Кристалина Георгиева. Тя стартира с изключително високо обществено доверие в България – 43%, и заема четвъртото място на най-популярните политически фигури в страната. Съответно, неуспелият кандидат за еврокомисар и бивш външен министър Румяна Желева губи над 20 процента доверие.
Премиерът, президентът и вътрешният министър Цветан Цветанов продължават да стоят начело на класацията по обществено доверие с около и над 50% симпатизанти сред населението. В първата петица влизат още новият – Георгиева, и предишният - Меглена Кунева, български еврокомисар.
Като цяло управляващите продължават да се ползват със значителен кредит на доверие и висока електорална подкрепа, но продължава влошаването на очакванията по отношение на безработицата, цените и доходите.



Изследването е национално-представително, проведено е през първите осем дни на месец февруари и обхваща 1000 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.