Болниците, които не отговарят на условията, ще имат буферен срок от половин или една година. Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещата си с директорите на някои от големите болнични заведения у нас, предаде репортер на БГНЕС.
Това ще се случва там, където не отговарят на критериите подобни "болници", които и сега са спешни центрове, обясни премиерът. Когато свършат парите парламентът има готовност да отпусне 350 - 400 милиона лева от резерва да отидат за здравеопазване, припомни той. За свършена работа ще се плаща месец, след като изтече предходния. "Целта на тази реформа не е да правим икономии. Имаме готовност да отговорим на това, което очакваме като свършена работа. Въпросът е да спре изтичането на пари и да се постигне максимално лечение за пациентите. Ще се вслушам и в нашите партньори”, обясни премиерът. Максимално диалогични сме и ще можем да отреагираме на всеки едни проблем, добави той. „Искаме да не застрашим живота и на един гражданин. Доволен съм от тази среща. Срещам разбиране", заяви още Борисов. Той допълни, че все още не е завършила проверката на ДАНС относно пътуването в САЩ на здравния министър Божидар Нанев и председателя на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов. Здравният министър Божидар Нанев обясни, че ще бъдат подпомогнати 15 - 20 болнични заведения в цялата страна. Някои от тях, като болничното заведение в Гоце Делчев, където най-краткото разстояние до друго болнично заведение е около 120 км., ще бъдат подпомогнати на географски принцип. Там трябва да се даде възможност чрез по-добър мениджмънт да се покрият всички изисквания. Решено е да се плаща над делегираните бюджет в зависимост от определена свършена дейност. "Никой не иска да закрива болници. Тези болници, които не са успели да сключат нито един договор - не могат да работят. Но това са около двайсетина болници, които ние наблюдаваме", каза още той.
Членовете на кабинетът обаче не успяха да постигнат единодушие около това дали трябва да се използват средствата от резерва на НЗОК. Пред медиите премиерът Борисов обясни, че има готовност да бъдат отблокирани тези средства. След това и здравният министър го подкрепи, като заяви, че "ако трябва парламентът ще гласува и най-вероятно това ще се случи, да се отблокират около 350 милиона лева от преходния остатък на Здравната каза, които да бъдат прехвърлени в разходната част, за да могат да бъдат използвани".
Финансовият министър Симеон Дянков обясни, че това е просто още една възможност. Според него не е необходимо да се отблокират средствата от резерва. "Ние вече сме си изчислили нещата, така че 350 милиона лева допълнително да дойдат от трансфери - от по-добри приходи от НАП и Агенция "Митници". Политически това не е нужно", обясни той. Дянков изтъкна, че "здравеопазването не е икономика, здравеопазването е това нацията да е здрава, силна и щастлива". По изчисления на Министерството на финансите България в момента отделя 4,2 процента от БВП за здравеопазване. Средното за Европа е около 6,3%. Това означава, че с 50% трябва да увеличим само бюджета за здравеопазване. „Моята амбиция е до края на мандата да стигнем до 6% от БВП за здравеопазване. За да съм убеден, че тези пари ще се използват добре трябва да сме убедени, че средствата ще се използват за лекуване, а не за по-скъпи лекарства или за хора, които реално не използват здравната система - с други думи че няма далавери", коментира още той. Дянков сподели, че само в болниците имаме около 40 процедури от цялата страна, които вече са в прокуратурата.
Управляващите считат, че тези директори на болници, които днес присъстваха на срещата няма да протестират и ще помагат за реформата ."Няма причини, който и да е било да протестира. Стана ясно, че за реално свършена дейност ще се плаща. Пациенти няма да се връщат", коментира здравният министър. Димитър Раденовски, изпълнителен директор на "Пирогов" заяви, че без съдействието на големите болници трудно ще бъде направена реформата. Самият той заяви готовност да предостави свои специалисти спешна места на по-малки болнични заведения в страната, ако това е необходимо.

/БГНЕС/