Страната ни се намира в най-тежкия период на кризата с трудно предвидим развой и изводи, заяви държавният глава Георги Първанов по време на организираната от него дискусия на тема “България – накъде след кризата" в НДК, предаде репортер на БГНЕС.
Българската икономика няма ясен профил, изтъкна той. Нямаме ясна идея какво и как ще развиваме, което може да доведе до това, че кризата у нас може да има по-тежки последици. Кризата засегна по различен начин основните сектори на икономиката. Според изследване, с което разполага Първанов несигурна икономическа среда, недостатъчно търсене финансовите проблеми затрудняват дейността на предприятията. Днес продължава да строи въпросът какви искаме да бъдем и какво искаме да го постигнем .Имаме сериозен потенциал - идеи на неправителствените организации, анализи и предложения на синдикати, Академията и университетите. Най- доброто сега е създаването на консенсусен национален проект. Изходният пункт за този проект трябва да е състоянието и тенденциите в световната и българската икономика. Възникват въпросите как да се дешифрира характерът на кризата, какви са прогнозите за в близките месеци, кои са онези симптоми, които биха позволили с увереност да заявим, че е започнал процес на излизане от кризата. През последната година и половина видяхме развитите икономики по света да търсят различни решения. Беше направен опит за съгласуван подход. В основата му стои новата роля на държавата - чрез мащабни инвестиции, стимулирането на търсенето, повишаването на доверието. Това спомогна за предотвратяване на срива на икономиката. Никой не може да каже какъв ще е крайният резултат от взетите мерки. Дали не е настъпил моментът за обратен ход. В Европейския проект на председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу акцентите са в няколко посоки - за нов модел на икономиката, за енергоспестяване, опазване на природните ресурси, увеличаване на конкурентноспособността, демографското развитие, социалното сближаване. Струва ми се че кризата изостри социалната чувствителност на европейските лидери, подчерта Първанов. Предстои изграждането на нов институционален модел на управление. Първанов е категоричен, че в нашата икономика преобладават нискотехнологични дейности. Ние не произвеждаме завършени високо технологични продукти. Нашата икономика е енергоемка, няма ясно очертани приоритети и пазарни ниши, каза президентът. Според държавния глава страната ни се намира в най-тежкия период на кризата и може да се направи извод, че кризата е засегнала по различен начин основните индустриални сектори – особено тези на строителството и туризма. Причини за това са несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене в страната и чужбина, финансови проблеми. Първанов счита, в основата на една стабилна икономика в периода на следкризисно възстановяване са безрезервно сътрудничество с ЕС, повишаване ефективността на институциите, строга бюджетна дисциплина, съкращаване на бюрокрацията и подобряване на административния процес.
„Нужни са незабавни действия за борба с безработицата днес”, категоричен е Първанов. Според президента най-тежката и най-трудно преодолимата последици от кризата е състоянието на пазара на труда. Той цитира прогнозата на Българската стопанска камара, че към края на зимата ще са се изчерпали меките на пазара на труда – принудителното излизане в отпуск, намалено работно време.„Дълги години пазарите на труда няма да могат да наваксат предкризисното си състояние”, убеден е президентът. Усилията трябва да са насочени към смекчаване влиянието на кризата върху хората . Първанов подчерта, че е необходимо запазване на работните места и създаване на нови работни места – субсидии и програми за заетост, програми за чиракуване, обучение и инициативи за развитие на предприемачество, социално-защитни мерки. Този път не сме изостанали и поставяме въпроса за следкризитното състояние на икономиката, подчерта президентът по време на дискусията. Той припомни, че тече интензивен процес за преосмисляне на европейската политика, от които България не трябва да изостава. Първанов подчерта, че трябва да се работи активно за подобряване на сътрудничеството с ЕС, повишаване на качеството на функционирането на институциите, за спазване на строга бюджетна дисциплина, за социално справедливо данъчно облагане, за подобряване на качеството на административното обслужване, намаляване на бюрокрацията. Най-важното в индустриалната политика е необходимостта да се активизира политиката на правителството за технологична модернизация на икономиката, подчерта държавният глава. Сега икономическият спад не бива да дава повод за отлагане на мерките за икономическа конкурентоспособност. Необходим е анализ на административните звена, както и пазарно подпомагане на малките и средните предприятия. Търговските банки трябва да бъдат стимулирани да допълнят отпуснатото от държавата финансиране. Трябва да се изберат български области в европейските политики . Минималният дефицит има своята цена, изброи различни мерки президентът, които счита необходими за реализиране. Ако от дефицит 0,7 % се премине към 1,5 - 2 % би могло да се създадат сериозни мерки за бизнеса и стимули за здравеопазването и социалното подпомагане. Нужен е задълбочен анализ по продукти. Движещ фактор за икономиката трябва да са знанието и иновациите. България трябва да развие мрежата за пренос на информация, дигитализацията, широкоскоростния интернет, за да се опитаме поне да доближим партньорите ни от ЕС на изходната точка от кризата да не допуснем изоставане от водещите страни в ЕС. Науката и образованието не могат да се финансират единствено на пазарен принцип, категоричен е Първанов.

/БГНЕС