Ваксините имат защитен ефект - макар и по-слаб, срещу последните щамове на коронавируса. Но може да се наложи поставяне на трета доза. Практически третата инжекция или т. нар. „бустер” е, за да се адаптира имунитетът към новите варианти.
Това обясни днес в ефира на Нова тв доц. Любомира Николаева-Гломб.
„Още като се чу в края на миналата година, че има нови варианти на коронавируса, в Националния център по заразни и паразитни болести започнахме да ги търсим. Търсим ги насочено. Там, където има по-голяма заболеваемост, там, където колеги са съобщили, че при PCR теста има нещо особено. В същото време изследваме и проби, които идват при нас от болници, буквално на случаен принцип, но с достатъчно вирусно натоварване в носоглътката”, каза още тя.
Тя отчете, че около две трети от секвенираните близо 200 проби досега са с британския вариант на коронавируса.
Доц. Гломб категорично отрече, че тази мутация на коронавируса води до по-висока смъртност.
„Няма такова нещо. Дори в научните публикации заразността се снижи. Отначало се говореше за 70% по-висока, сега върви между 40% и 50%. Леталитетът – колко от заразените са починали, за момента стои същата”.
Вирусологът обясни, че с оглед на по-високата заразност няма нищо учудващо в това, че в 12 български града е засечен британският вариант на коронавируса. „Освен това знаем колко голяма е емиграцията, българската в Англия и би ни учудило, ако не е влязъл”.
Засега в България не са засечени два други нови опасни щама на коронавируса, тези от Южна Африка и Бразилия.
„Бразилският вариант не е много разпространен в Европа. Седи си относително на място, което към момента е успокоително”.
„Ако говорим за леталитета на южноафриканският вариант – при условие, че сме достатъчно дисциплинирани, спазваме разстояние, хигиена и т.н., мисля, че нямаме основание да се притесняваме, тъй като тези варианти не са стряскащо по-летални. Това, което е неприятно е, че при южноафриканския и бразилския, антителата на преболедувалите се разпознават в малко по-малка степен”, поясни доц. Гломб.
Тя подчерта, че все пак антителата са ефективни и неутрализират южноафриканския и бразилския варианти, но в по-ниска степен.
„Това важи и за ваксините. Производителите на двете ваксини, базирани на информационна РНК, вече работят по нагласяне към тези нови варианти”, обясни доц. Гломб и добави, че адаптирането на ваксината е въпрос на 6-7 седмици. „Все още не е установен критичният праг, под който антителата не защитават”.
„Колкото по бързо се достигне по-висок процент на ваксинирани, толкова повече ние притискаме вируса и му пречим да се размножава. Безконтролното му предаване от човек на човек, позволи на вируса да се адаптира към нашите оръжия. Ние трябва да бъдем по-бързи от него”, заяви доц. Гломб.
„Практически това е да се получи трета инжекция или т. нар. „бустер”, за да се адаптира имунитетът към новите варианти”. „Мисля, че лека-полека човечеството ще се адаптира и към този вирус”, прогнозира доц. Любомира Николаева-Гломб.
