Общото събрание на Върховния административен съд в закрито заседание днес трябваше да решава дали да се опъне чадър над публичното осветяване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, или процесът с огласяването им да продължи.

Магистратите временно се изсулиха от отговорност, като поискаха преформулиране на въпроса. Ето какъв е казусът:

Група съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност, дори ако заемат нови държавни постове, пише desebg.com.

В същото време Комисията по досиетата твърди, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

През 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание на ВАС не излезе с решение.

Има опасност ВАС да отнеме правото на обществото да бъде информирано за агентите на комунистическите служби?

В лошия вариант е напълно възможно да се стигне до това ВАС да наложи цензура върху дейността на Комисията и на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

Ето какъв пример дават колегите от desebg.com:

Нека да погледнем какви лица са кандидатствали за народни представители на последните парламентарни избори през март 2017 г. Тогава Комисията провери 4060 кандидати, от които огласи 81 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

От тези 81 сътрудници, кандидати за народни представители, за 52 души Комисията вече е установила тяхната принадлежност към тоталитарните служби с предишни свои решения и през 2017 г. само обявява тяхната принадлежност отново, но в новото им качество – на кандидати за лица за ръководна длъжност (народен представител), тъй като законът за досиетата я задължава да обяви тези кандидати.

Ако във ВАС утвърдят противоречивата си практика, това би означавало, че съдът ще скрие две трети от агентите кандидати за депутати.

Какво се случи днес?

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) гласува единодушно да се преформулира въпросът по тълкувателно дело № 9 от 2019 г., свързан с прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съобщиха от съда.

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон?“.