Снимки на Христо Русев от болнични отделения за пациенти с коронавирус бяха публикувани в редица български и световни медии.

Ето какво разказва самият той за преживяното в здравните заведения: "Наложи се да снимаме живота зад стените на болниците и това какво се случва вътре. Това, което видях, беше наистина потресаващо. Да започнем от момента, в който трябваше да ни облекат с пълнo специализирано защитно облекло, за да се предпазим максимално добре. В момента, в който ми сложиха маска, плътно прилепнала, и защитен щит, първо започнах да се задушавам и едвам да дишам, а след като се изпоти шлемът, започнах и да не виждам.

Срещнах пациенти, които през сълзи разказаха, че не са вярвали в съществуването на такъв вирус и не са спазвали никакви мерки, но в момента целите им семейства са пламнали, а животът на самите тях е спасен на ръба благодарение на докторите. Отделенията са пълни с млади и хора на средна възраст. Лекарите разказаха с насълзени очи как понякога се налага да са с това защитно облекло по 8 -12 часа, въздухът не достига, носят памперси, защото няма как да се обличаш и събличаш по няколко пъти на ден със защитно облекло или да напуснеш отделението за КОВИД болни.

Лекарите изнемогват и са на предела на силите си, но имат страхотен дух, който ги държи и въпреки всичко намират сили да продължат. Почти няма места в интензивните отделения и всички трябва да бъдем отговорни и да спазваме поне най-простите мерки. Защото, за съжаление, идва момент, в който се запълват всички места и няма къде да бъдат настанени пациенти с инфаркти, инсулти, а лекарите са и ще бъдат изправени пред най-трудното - да искат, а да нямат капацитет да приемат спешни случаи, и не само от коронавирус.

Всъщност най-лошото: да избират кого да лекуват и кого – не. Да си пожелаем повече хора да бъдат отговорни и да разберат, че наистина е опасно.